Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция « ОУИ »- гр.
, е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество ще осъществява дейност- продажба на стоки, чиято заявка ще се извършва чрез Интернет. За целта ще се използват услугите на БГ Пощи и куриерски фирми. Разплащането с клиенти ще се извършва по банков път.
Поставени са следните въпроси :
1.Има ли задължение дружеството да издава касови билежки от ЕКАФП, след като сумите са преведени по банков път?
2. Какви са особеностите, касаещи облагането на стоки, продавани по електронен път ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпросиизразяваме следното становище:
По отношение на първия въпрос:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадена дефиниция на „ фискална касова бележка ”, а именно: фискалната касова бележка / фискалният бон / е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация. Фискална касова бележка / фискален бон / е и касовата бележка /системен бон /, издадена от одобрена за съответния търговски обект интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 наот 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби на търговските обекти чрез фискални устройства.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Видно от изложената фактическа обстановка, извършваната от Вас дейност е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006г. дефиниция за „ разносна търговия ”, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Във вашия случай, ако клиентитезаплащат сумите по кориера, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006г., фискалната касова бележка следва да се издава от дружеството предварително и да се предава на разносвача / куриера /,който от своя страна я предоставя на купувача при заплащането на цената на стоките. Следователно, издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Новите видове плащания, при които отпада задължението за издаване на фискална касова бележка, се съдържат в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ / в сила от 24.06.2011г./, а именно това са плащания чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Разносната търговия следва да се отличава от извършване на наличен паричен превод чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или извършване на пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Предвид горната разпоредба и при положение, че плащанията на стоките се извършват единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на извършваните от физическите лица продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда, определен в Наредба№ Н-18/2006г. на МФ.
“Кредитен превод“ и “ директен дебит “ са форми на безналични плащания, регламентирани в Наредба № 3 от 16 юли 2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти /Обн. ДВ, бр. 62 от 4 август 2009 г., изм. ДВ, бр. 48 от 24 юни 2011 г. /, издадена от БНБ / Радели II-ри и III-ти /. В случай, че плащанията се извършват чрез “ кредитен превод “ и “ директен дебит “ по смисъла на горната наредба, не е задължително да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.
Българската народна банка /БНБ/ издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция за извършване на дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. Съгласно чл. 17 от ЗПУПС БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.
Когато плащането се извършва чрез “Изипей“ АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg. следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение, че същите са посочени в регистъра се налага извода, че ще се осъществява плащанечрез дружества, лицензирани да извършват дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. В тези случаи вече по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.
По отношение на втория въпрос:
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ няма специални разпоредби, които да регламентират извършването на търговски сделки по Интернет. Финансовият резултат се формира по общия ред на счетоводното и данъчно законодателство. С корпоративен данък в размер на 10% се облага данъчната печалба формирана от данъчно задълженото лице. Съгласно чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО данъчната печалба е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на цитирания закон с данъчните постоянни разлики,  данъчните временни разлики и други суми в случаите, предвидени в този закон. “Счетоводен финансов резултат“ е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата /§ 1, т. 16 от ДР на ЗКПО/. Формирането на счетоводният финансов резултат става при спазване на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/ и приложимите счетоводни стандарти.
Нормата на чл. 4 на ЗСч въвежда задължение за спазване на основните счетоводни принципи. В този смисъл предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство /чл. 4, ал. 3 от ЗСч/. Това означава, че при извършване на сделките независимо от това дали те са с български или чуждестранни клиенти се съставят и издават първични счетоводни документи /фактура/ по реда и съгласно изискванията на чл. 7 от счетоводния закон и се отчитат приходи.
В съответствие с принципа на текущо начисляване, както и съобразно изискванията на т. 6.1, 6.2 и 6.3 от Счетоводен стандарт /СС/ 18 „Приходи” признаването на приходите от продажби на стоки се извършва, когато са изпълнени едновременно условията посочени в стандарта.
Относно данъчното признаване на разходите във връзка с придобиването и отписването на стоките обект на посочените сделки, следва да се има предвид, че съгласно нормата на чл.10 от ЗКПО признаването на счетоводен разход за данъчни цели се извършва при документално обосноваване чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, който отразява вярно стопанската операция.
Като данъчно задължено лице по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и предприятие по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗСч дружеството следва да изпълнява изискванията на счетоводния закон и приложимите счетоводни стандарти, и да прилага разпоредбите на корпоративния закон относно определянето на данъчния финансов резултат.

Оценете статията

Вашият коментар