начисляване на лихви при вменяване на отговорност по чл.177 от ЗДДС

Изх. № 20-00-118
Дата: 27.05.2014 год.
ЗДДС, чл. 177;
ДОПК, чл. 14, т. 3;
ДОПК, чл. 16, ал. 1;
ДОПК, чл. 16, ал. 3;
ЗЗД, чл. 126.
Относно: начисляване на лихви при вменяване на отговорност по чл.177 от ЗДДС
Във връзка с данни за противоречива практика на органите по приходите и Дирекции ОДОП относно въпроса за дължимост на лихви в случаите на вменяване на отговорност по чл. 177 от ЗДДС и на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Отговорността по чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за регистрирано по ЗДДС лице, която възниква, ако са изпълнени сложните фактически състави, предвидени в посочената разпоредба. Същността на отговорността по чл. 177 от ЗДДС се състои във възникване на задължение за едно лице да заплати несъбраните задължения на друго лице. Отговорността за злоупотреби по чл. 177 от ЗДДС е предвидена с цел предотвратяване на данъчни измами за да не се допусне ощетяване на фиска от недобросъвестни действия на лица. Според чл. 177, ал. 1 от ЗДДС съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице – получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимият, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. При условията на чл. 177, ал. 2 и 3 от ЗДДС и на основание ал.7 от чл. 177 отговорност носи и предходният доставчик на задължения за данъка доставчик. При наличието на предпоставките за реализиранена отговорността за злоупотреби на едно лице се вменява отговорността да заплати несъбраните задължения на друго лице.
Отговорните по чл. 177 от ЗДДС лица са задължени лица по чл.14,т.3от ДОПК, а именно – лица отговорни за задължението на носителя на задължението за данък. Съгласно чл. 16, ал.1 от ДОПК задължено лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок. По отношение обхвата на отговорността на третото лице в чл. 16, ал. 3 от ДОПК изрично е предвидено, че отговорността на задълженото лице по чл. 14, т. 3 обхваща данъците и задължителните осигурителни вноски, лихвите и разноските за събирането им. Поради това солидарната отговорност по чл. 177, ал.1 от ЗДДС не е ограничена само до размера на дължимия и невнесен данък. За публичните задължения е неприложимо типичното за облигационните правоотношения относително действие на солидарността /по чл. 126 от ЗЗД/, поради което и по аргумент от специалната норма на чл. 16, ал. 3 от ДОПК забавата на единия съдлъжник поставя в забава и другите. В резултат на това, солидарно отговорният получател по доставката отговаря не само за главното задължение за ДДС на доставчика, но и за акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата до датата на погасяване на задължението.
В този смисъл е и съдебната практика на ВАС – решение № 4293 от 27.03.2013 г. по адм. дИзх. № 11690/2012 г., първо отделение,решение № 1016 от 27.01.2014 г., по адм.дИзх. № 5519/2013 г., осмо отделение и решение № 283 от 09.01.2013 г. по адм.дИзх. № 5084/2012 г, първо отделение, в които решения съдът е изложил подробни аргументи по възражението на лицето относно въпроса за дължимост на лихви.
В останалите случаи при потвърждение актовете на администрацията ВАС потвърждава както начислената главница, така и начислената лихва – напр. решение 2812 от 26.02.2014 г. по адм. дИзх. № 8117/2013 г., първо отделение, решение 1858 от 11.02.2014 г. по адм. дИзх. № 6055/2013 г., осмо отделение, решение №17088 от 18.12.2013 г., осмо отделение, решение № 1973 от 12.02.2014 г. по адм.дИзх. № 12145/2012 г., осмо отделение./
Освен горното, не следва да се забравя, че данъчното задължение възниква по силата на закона, като срокът за плащане е законоустановен. Доколкото се касае за публични задължения, за които съгласно ДОПК във връзка със ЗЛВДТДПДВ при невнасянето им в срок се дължи лихва /каквото е и общото правило за паричните задължения и в гражданското право/, считам че, за да се приеме, че отговорността е ограничена само до главницата, това следва да е изрично регламентирано в законовата норма.
Поради липса на такова изрично ограничаване на отговорността и предвид изричната норма на чл. 16, ал. 3 от ДОПК, смятам, че отговорността на третото лице по чл. 177 от ЗДДС следва да е за задължението на носителя на задължението за данък – както за главница, така и за лихвата, дължима от законовия падеж на това задължение до датата на погасяването му, като в ревизионния акт същата сеизчислява до датата на издаване на ревизионния акт на лицето.
В същия смисъл е и писмо изх. М-24-33-146/03.12.2012 г. на Изпълнителния директор, което макар и издадено по повод чл.19 от ДОПК е приложимо и по отношение на отговорността по чл.177 от ДОПК, доколкото и в двата случая се касае за солидарна отговорност.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/СТОЯНМАРКОВ/

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »