3_730/05.04.2018 г.
ДОПК, чл. 264, ал. 2
ОТНОСНО: необходимост от представяне пред нотариус в страната на писмена декларация съгласно разпоредбата на чл. 264, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в случай на прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство с испанска регистрация от прехвърлител, който е физическо лице с испанско гражданство
Съгласно изложеното в запитването, физическо лице Х желае да закупи от испански гражданин моторно превозно средство с марка „АВС“ с испанка регистрация. Във връзка с прехвърляне на собствеността от нотариус е поискано да бъде представена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. При положение, че прехвърлителят е испански гражданин и автомобилът е с испанска регистрация, следва ли да се представи такава декларация?
2. Следва ли тази декларация да бъде попълнена, ако автомобилът не е бил регистриран в РБългария и е бил закупен в друга държава-членка на Европейския съюз?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2005 г., посл. изм. ДВ, бр. 27/2018 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл.144, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. Това изискване на закона поставя необходимостта да бъде сключен писмен договор с нотариална заверка на подписите при прехвърляне собствеността на регистрирано моторното превозно средство.
На основание чл. 264, ал. 2 от ДОПК прехвърляне на собствеността върху моторни превозни средства се извършва след представяне на издаден или заверен от общината документ за платен данък върху превозното средство по Закона за местните данъци и такси, както и писмена декларация от прехвърлителя, че няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение други задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски или други публични задължения, свързани с моторното превозно средство. Видно от текста на цитираната разпоредба, законодателят не прави разграничение дали прехвърлителят на правото на собственост върху моторното превозно средство е български гражданин или гражданин на страна членка на Европейския съюз, доколкото и чужди граждани също могат да бъдат носители на задължения за данъци, мита, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, включително и да са административнонаказателноотговорни лица по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Предвид разпоредбата на чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
Видно от изложеното, разпоредбата на чл. 264 от ДОПК е приложима при облигационните отношения на прехвърлителя/отчуждителя с неговите контрагенти в гражданския оборот и когато същият е длъжник за публични вземания, тази разпоредба има за цел да гарантира тяхното погасяване. С чл. 265 от ДОПК прилагането на разпоредбите на чл. 264 от същия кодекс е възложено на нотариусите и съдиите по вписванията като е предвидено възникване на солидарна отговорност за заплащане на задълженията, ако не е представена такава декларация.
В ДОПК не е предвидено правомощие на органите по приходите да приемат, обработват и съхраняват декларациите, подадени по реда на чл.264 от ДОПК. Декларацията по чл. 264, ал. 2 от ДОПК се подава пред нотариус и представлява условие за допустимост на прехвърлителните сделки с моторни превозни средства.