5_20-00-148/24.04.2015 г.
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1-4;
КСО, чл.4, ал.3, т.2;
ЗДДС, чл.118, ал. 1;
ЗДДФЛ, § 1 от ДР на ЗДДФЛ, т. 28 на § 1 от ДР, чл.29, ал.1, т. 2, буква ,,в”, чл.43, ал. 1, чл. 55;
Наредба №Н-18, чл. 4, т. 7;
В запитването е изложена следнатафактическа обстановка:
Вие сте български гражданин и изработвате бижута от глина и други нескъпоценни материали. Имате желание да продавате произведените от Вас изделия, включително в онлайн магазин.
Във връзка с описаната фактическа обстановкаса поставени следнитевъпроси:
1. Какъв е редът за облагане по ЗДДФЛ на доходите придобити от продажбата на изработените бижута?
2. Счита ли се, че извършвате трудова дейност, за коятоподлежите на задължително осигуряване по реда на КСО?
3. Следва ли продажбите на накити да се регистрират и отчитат чрез фискално устройство(ФУ)?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
Първи въпрос:
При положение, че бижутата, които ще се продават няма да съдържат благородни метали, то дейността по изработването не попадасред посочените в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), предвид на което не подлежи на облагане с патентен данък.
За целите на облагането с данък върху общата годишна данъчна основа по реда на ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност са два вида: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В обхвата на доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите от упражняване на занаят. Легалната дефиниция на това понятие е дадена в т. 28 – ,,упражняване на занаят”на § 1 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно т. 28 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ „Упражняване на занаят” е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е вписано като едноличен търговец.
Занаят по смисъла на чл.3, ал. 1 от Закона за занаятите (ЗЗ) е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. В алинея втора от същата правна норма е разписано, че предприятието за производство на изделия или за предоставяне на услуги е организирано по занаятчийски начин, когато за определяне на облика му са изпълнени едновременно следните изисквания:
1. дейността е включена в списъка на занаятите съгласно приложение № 1;
2. работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти; крайното изделие или услугата са сходни с други от същия вид или са уникални;
3. за извършването на дейността са необходими съответни знания, производствено-технически умения и практически навици, придобити със занаятчийско обучение и квалификация, с професионално обучение в системата на средното и висшето образование, с курсове за придобиване или повишаване на квалификацията, както и с професионален опит;
4. дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
От цитираната правна норма е видно, че едно от изискванията дейността да се счита като извършена по занаятчийски начин е тя да фигурира в списък на занаятите съгласно приложение № 1 от ЗЗ.
Извършваната от Вас дейност е в обхвата на приложението и е посочена в т. 3 – Изработване на накити. Самостоятелното упражняване на занаят се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистър на занаятчиите.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗ, занаятчията упражнява занаята след вписване в регистър БУЛСТАТ по реда на чл. 3, ал. 1, т. 6 или 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ), с изключение на занаятчиите, които не са самостоятелно заети лица.
Настоящето становище е изготвено при допускането, че Вие сте вписана в съответния регистър на занаятчиите.
Данъчното третиране на доходите, придобити от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ е регламентирано в чл.29, ал.1, т. 2, буква ,,в” от ЗДДФЛ. Съгласно цитираната норма, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто.
Следва да имате предвид, че получените доходи от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ подлежат на авансово облагане по реда на чл.43, ал. 1 от ЗДДФЛ. Според цитирана правна норма, лице, придобило доход от стопанска дейност по реда на чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход.
Съгласно чл. 55 от ЗДДФЛ, физическите лица придобили доходи по чл.29 от ЗДДФЛ, следва да подават декларация за дължимите авансови вноски (образец 4001) в срока за внасяне на авансовия данък – до края на месеца следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл.67, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Вторивъпрос:
На основаниеразпоредбата на чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Видно от гореизложеното, Виеупражнявате занаятчийска дейност, за която подлежите на задължително осигуряване в качеството Ви на самоосигуряващо се лице.
На основание чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (аргумент чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба, видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.
На основаниечл.4, ал.3, т.2 от КСО, лицата, които упражняват трудова дейност като самоосигуряващи се лица са задължитилно осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Предвид разпоредбанта на чл.4, ал. 4 от КСО, по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
С чл. 8, ал. 2 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за 2015 г.е определен минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2013 г., както и за започналите дейност през 2014 и 2015 г.,който е в размер на420 ,00 лв.
Осигурителните вноски се дължат авансово върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход и се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Здравноосигурителната вноска е в размер на 8%, дължи се върху минималния месечен размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноските за ДОО и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Самоосигуряващите се лица имат задължение да определят оконочателен размер на осигурителния доход, съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Трети въпрос:
Съгласно чл.118, ал. 1 от ЗДДС (в сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с Националната агенция за приходи (НАП) са определени с Наредба № Н-18/2006г.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.
На основание чл. 4, т. 7от Наредба № Н -18/2006 г., лицата упражняващи занаят по смисъла на Закона за занаятите и при условие, че са занаятчии нямат задължение да регистрират иотчитат извършените продажби чрез фискално устройство ако сапенсионери за инвалидност или за изслужено време и старост, извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ).
При доставки, заявени чрез интернет магазини, се счита че дейността е съотносима с дадената в § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. дефиниция за „разносна търговия““, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Съгласно на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от задълженото лице при окомплектовката на заявката и се предава от разносвача на купувача при заплащането на цената на доставката. Издаваните фактури следва да са придружени с фискален касов бон.
Предвид гореизложеното като доставчик на стоки лицето е задължено да издаде фискална касова бележка и да я предаде на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането.
Всяко фискално устройство от одобрен за България тип има възможност да отчита различни видове плащания, чиито имена се програмират в устройството в зависимост от обичайните плащания в обекта.
Запостигане на по-детайлна и ясна отчетност в случаите на извършване на разносна търговия, за приключване на фискалната касова бележка трябва да се използва някой от допълнителните клавиши за плащане с подходящо програмирано наименование (например ” разносна търговия”).
При пускане на „Дневен финансов отчет” на ФУ, оборота от издадените касови бележки с вид плащане„разносна търговия” ще се отпечата на отделен ред в отчета, а останалите суми ще са касова наличност в обекта.
На основание посочените разпоредби, ако Вие (като занаятчия) не попадате в обхвата на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н -18/2006 г., продажбите на накити ще трябва да се регистрират и отчитат чрез ФУ по реда на наредбата, независимо от вида на търговския обект.