5_ № 20-00-454/19.12.2014 г.
КСО, чл. 10, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл.1, ал. 1, ал. 2, ал. 3, чл.3, ал.3;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5, чл. 40, ал. 1, т. 1;
В запитването сте изложила следната фактическа обстановка:
Регистрирано е еднолично дружество с ограничена отговорност. Собственикът на дружеството работи по трудово правоотношение в друго дружество и към датата на започване на дейност на ЕООД е в болнични поради бременност, издаден 45 дни преди раждане.
От направена проверка в Информационната система на НАП е видно, че към настоящия момент не сте подала „Декларация за регистрация на самоосигурявящо се лице” (формуляр ОКд-5) и не сте внасяла осигурителни вноски като собственик на ЕООД.
Във връзка с изложената фактическа обстановкапоставяте следния въпрос:
През периода, през който собственикът на ЕООД ползва отпуск поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете дължи лиосигурителни вноски?
Въпросите, касаещи задължението Ви за назначаване на прокурист през периодите на отпуск поради бременност и раждане и отглеждане на малко дете и представянето на болнични листове пред Националния осигурителен институт са препратени за отговор по компетентност.
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
На основание чл.1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, осигуряването на самоогуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудова дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Аналогична е разпоредба на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно текста на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ,при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (формуляр ОКд-5). Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване. Това са периодите, през които самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. (аргумент чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ ).
Съгласночл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени за общо заболяване и майчинство, за времето през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение.
Предвид разпоредбата на чл.1, ал.2 от цитираната наредба, за въпросните периоди не се подава декларация за прекъсване на дейността.
В случай, че самоосигуряващото се лице, осигурено за общо заболяване и майчинство, не извършва трудова дейност в дружеството не следва да внася вноски за ДОО и ДЗПО. В този случай се дължат единствено здравноосигурителни вноски, съгласно текста начл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Съгласно цитираната разпоредба, лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 4 от КТ здравноосигурителни вноски се дължат върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващото се лице, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. За 2014 г. здравноосигурителната вноска е в размер на 4,8 исе внася до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Самоосигуряващите се лица, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете или при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст (аргумент чл. 3, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
Следва да имате предвид разпоредбата на§3, изречение трето от Преходните и заключителни разпоредба на КСО (ПЗР КСО), съглано която самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Предвид конкретната фактическа обстановка, Вие не сте декларирали започване на дейност, за Вас няма дължими и внесени осигурителни вноски, поради което нямате качество на осигурено лице, респективно текста начл. 40, ал. 5 от ЗЗО е неприложим.
Видно от разпоредбите на чл.1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ и чл. 10, ал. 1 от КСО, основополагащо за дължимост на осигурителни вноски е извършването на трудова дейност. Поради това обстоятелство, Вие ще подлежите на осигуряванев случай, че извършвате трудова дейност, независимо дали в дружеството е назначен прокурист и независимо от обстоятелството, че не сте подала формуляр ОКд-5 за започване на дейност.
В нормативната уредба, регламентираща социалното осигуряване не е дадена легална дефиницияна понятието „трудова дейност”, поради което се счита, че такава е всяко действие, което има отношение към функционирането на дружеството.
Упражняването на трудова дейност се установява по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в хода на съответното производство.
В случай, че не желаете да упражнявате трудова дейност като собственик на ЕООД и назначите прокурист с оглед функционирането на дружеството, същиятследва да осигурявате при спазване на разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 7 , чл. 127, ал. 1 от КСО ичл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
‘