3_5580/26.11.2008 г.
ЗДДС (отм.), чл. 3, 4;
ЗДДС (отм.), чл. 108, ал. 1и ал. 2
Относно: облагаем оборот на физическо лице за целите на задължителна регистрация по ЗДДС/отм./
Според изложената фактическа обстановка при извършване на ревизия на А.Б.С., регистриран като едноличен търговец с фирма „Х”, регистриран по ЗДДС на 05.01.2007 г., е установено следното:
Основната дейност на лицето за ревизирания период е отглеждане на зърнени, клубеноплодни, технически и фуражни култури. Физическото лице е регистрирано като земеделски производител за 2004, 2005 и 2006 г. През 2007 г. с регистрация като земеделски производител е ЕТ „Х”. За 2005 г. лицето е декларирало общ годишен доход от дейност като земеделски производител, като през месец ноември 2005 г. същото е подало декларация за промяна на данните в данъчната регистрация, че от 22.11.2005 г. започва дейност търговия на дребно с хранителни стоки и транспорт. Подадена е декларация по чл.43 от ЗОДФЛ /отм./ за облагане с патентен данък с вх.№…/…11.2005 г. с деклариран обект – хладилен камион 10 кв.м. и транспортна дейност с товарен автомобил. С ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ за 2005 г. с вх.№…./…2006г. лицето е декларирало доход от дейност като земеделски производител в размер на 4хххх лв. и приходи от патентна дейност в размер на 4хххх лв. (общо приходи по ОПР). За декларирания доход от дейността като земеделски производител не са представени документи във връзка с реализацията на продукцията по видове култури.
Във връзка с гореизложеното е поставен въпроса следва ли оборотите от двете дейности за периода 01.01.2005 г. – 31.12.2005 г. да се приемат като общ облагаем оборот за регистрация по чл. 108 от ЗДДС /отм./, с който оборот е достигнат задължителния праг за регистрация?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, отм./ изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, ал.1 от ЗДДС/отм./, данъчно задължено лице по този закон е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност независимо от целите и резултатите от нея.
В чл. 3, ал. 2 от ЗДДС /отм./ са посочени изключенията от принципа, чрез субективни критерии, определящи кръга на лицата, които не са данъчно задължени по закона. Такива са държавата, държавните органи и органите на местното самоуправление за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, както и за физическите лица в следните две хипотези:
-за осъществяваната от тях дейност по трудов договор;
-за физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица.
Видно от цитираната разпоредба физическото лице, действащо като частен земеделски стопанин не попада в изключенията, регламентирани в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС/отм./.
На следващо място съгласно чл. 56 ТЗ като едноличен търговец може да се регистрира всяко дееспособно местно физическо лице. С регистрацията на физическо лице като едноличен търговец не възниква нова правна личност, различна от самото физическо лице. Законодателят е отредил систематическо място на правната норма на чл. 56 ТЗ в част втора, дял първи, глава осма, озаглавена “Търговец – физическо лице“, което означава, че не е придаден статут на юридическо лице на едноличния търговец, а той си остава физическо лице с разширена правосубектност, тъй като осъществява търговска дейност. В този смисъл едноличният търговец и физическото лице, което го представлява, не са различни данъчни субекти, тъй като те са с един и същ статут, но едноличният търговец с оглед естеството на дейността си и регистрацията по ТЗ е с по-разширена правосубектност.
Съгласно разпоредбите на ЗДДС /отм./ независима икономическа дейност е:
– всяка дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия,
– всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите,
– използването на материална и нематериална собственост с цел получаване на приход от нея, ако има траен характер, също се счита за независима икономическа дейност.
Дейността на частния земеделски производител е обикновена икономическа дейност, свободно достъпна, без нормативни правила и органичения за всички юридически и физически лица, без изискващи се по закон образование, квалификация, специални знания или умения. Като независима икономическа дейност се квалифицира и тази, подлежаща на облагане с окончателен годишен данък.
Следователно дейността на физическото лице, осъществявана в качеството му начастен земеделски стопанин и тази, подлежаща на облагане с окончателен годишен данък /патент/ през 2005г. представляват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС /отм./.
В същия смисъл е и практиката на ВАС съгласно Решения № 4598/08.05.2007 г., №12022/29.11.2007 г. и № 12696/13.12.2007 г.
По смисъла на чл.108, ал. 1 от ЗДДС всяко лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация.
Предвид на това, че с регистрацията на физическото лице като едноличен търговец не възниква нов правен субект и тъй като предпоставка за регистрацията по ЗДДС е наличието на облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период, не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия, без значение е от каква дейност (като ФЛ или ЕТ) лицето е достигнало прага за задължителна регистрация по специалния закон.
По съдържанието си понятията “облагаем оборот“ и “общ облагаем оборот“ по ЗДДС/отм./ се различават от понятието “годишен оборот за предходната година“ по чл. 30 ЗОДФЛ/отм./. Съгласно чл. 108, ал. 2 ЗДДС/отм./ в “облагаем оборот“ се включва стойността на облагаемите доставки, без облагаемите със ставка нула, а съгласно чл. 110 в “общ облагаем оборот“ се обхваща цялата стойност на облагаемите доставки, включително и тези, облагаеми с нулева ставка.
От значение при определяне размера на облагаемия оборот е действащият данъчен режим на доставките към момента на възникване на данъчното събитие. Ако към тази дата те са облагаеми, се включват в стойността на общия облагаем оборот, а ако са освободени – не се включват в него. При това положение облагаемият оборот се определя като сума (сбор) на всички продажби на стоки и услуги по смисъла на чл. 7 – 10 ЗДДС /отм./. С оглед на това освободените сделки, изброени в чл. 34 – 52 не се включват при определянето му.’