Относно: Облагане на доход от комисионна, получен от местно физическо лице
Във връзка с постъпило запитване вх. № …/14.01.2014г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, Ви уведомяваме:
В запитването е посочено, че сте местно лице за България и работите по трудов договор. Сключили сте договор с австрийско дружество, за което считате, че няма място на стопанска дейност. Съгласно договора сте задължен да предлагате софтуерен продукт на потенциални клиенти на територията на България, да приемате поръчки и да подпомагате чуждата фирма при продажбата и процеса на доставка. Срещу тази дейност при осъществяване на сделка ще получавате доход, който определяте като комисионно възнаграждение.
Поставили сте следните въпроси:
1.Как следва да се облага доходът, който евентуално ще реализирате при изпълнение на договора?
2.Необходима ли е регистрация като търговец или можете да осъществявате дейността като физическо лице?
3.По какъв начин може да издавате фактура за комисионното възнаграждение?
4.Евентуалният доход не е постоянен, а в резултат на инцидентна сделка. Следва ли да правите осигуровки? Ако да, в какъв размер и за какъв период?
5.Налице ли са предпоставки да се прилага СИДДО с Австрия? Следва ли да се иска издаването на удостоверение за удържан и внесен данък?
Предвид посочена в запитването информация, липсата на договор между страните и съобразявайки относимата правна уредба за 2014г., изразяваме следното принципно становище:
По прилагане на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. На основание разпоредбата на чл. 8, ал. 2 и ал. 12 от закона доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България, като при определяне на източника на доход мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.
Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 2 и т. 3 от закона определя част от видовете доходи в зависимост от източника на:
-доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и
-доходи от друга стопанска дейност.
За да се определи вида на дохода, е необходимо да се индивидуализира същия от характера на сключения договор, както и качеството на лицето, което го получава. От съществено значение е то по занятие ли извършва посредническа, комисионна или търговска дейност, т.е системно или еднократно, за изпълнението на колко сделки е съдействало, налице ли е регистрация като самоосигуряващо се лице, явява ли се зависим представител на чуждестранното юридическо лице, има ли в дейността, която ще извършва елементи на маркетинг и консултиране.
Тази информация е необходима с оглед извършване на преценка за вида на дохода:
1.доход от дейност като търговец по смисъла на Търговския закон;
2.доход от извънтрудови правоотношения;
3.доход от дейност като свободна професия.
1. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 4 и т. 5 от Търговския закон /ТЗ/ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва сделки по търговско представителство и посредничество или комисионни сделки. На основание чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в изброените в чл. 1, ал. 1 от закона дейности. В тази връзка дори лицето да няма търговска регистрация като едноличен търговец при извършване на някой от тези сделки по занятие ще притежава качеството на търговец и доходите му от тази стопанска дейност съгласно чл. 26, ал. 1-7 от ЗДДФЛ ще подлежат на облагане по реда за облагане на доходите от стопанска дейност на едноличен търговец. Авансовото облагане на физическото лице, което прилага чл. 26 от ЗДДФЛ е регламентирано с разпоредбата на чл. 43, ал. 8 от закона – лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на Търговския закон, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. На основание чл. 26, ал. 1 от закона облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Годишната данъчна основа ще се облага по реда на чл. 28 от закона и се определя в Приложение № 2 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
2. Друга възможност за данъчно облагане, регламентирана в закона, е тази по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Тя се прилага, когато физическото лице не може да се определи в качество му на търговец и самоосигуряващо се лице, т.е. облагане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Легална дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДФЛ. Това са правоотношенията извън тези по т. 26, т. 28 и т. 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3и чл. 30 от ЗДДФЛ и същите се квалифицират като доходи от друга стопанска дейност. На основание посоченият член облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
3. Следваща възможност за данъчно облагане е тази, когатофизическото лице има регистрирация в регистър Булстат като свободна професия. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; честните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.Алинея 6 на чл. 43 от ЗДДФЛ определя, че когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Авансовият данък подлежи на деклариране. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ (обр.4001) се подаваот самите физически лица, придобилидоходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятиеили самоосигуряващо се лице.Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛсе подава в срок до края на месеца, следващтримесечието на придобиване на дохода- 30.04;31.07;31.10,като за четвърто тримесечие не се подава декларация. Размерът на данъка се определя и данъкът се внася от физическото лице. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, определя, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода като за четвъртото тримесечие не се внасяданък.
Тъй като платецът на дохода е чуждестранно юридическо лице, което съгласно определението за предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗДДФЛ не е предприятие /дружеството от друга държава/ съгласно търговското, счетоводното и данъчно законодателство на РБългария,задължението за удържане и внасяне на авансовия данък и за деклариране е на физическото лице получател на дохода от друга стопанска дейност.
Относно другите поставени въпроси:
– необходимостта от регистрация по ТЗ – предвид компетентността на НАП, предоставена й по реда на Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/ да издава становища във връзка с прилагането на данъчните закони, в конкретния случай не можем да се ангажираме с отговор по прилагане на норми от ТЗ.
– във връзка с издаването на фактура следва да се вземе под внимание разпоредбата на чл. 9 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от закона данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон) по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Когато данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност съгласно ал. 1, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 /доходи от друга стопанска дейност/, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя;
4. предмет и стойностно изражение на стопанската операция /чл. 7, ал. 1 от ЗСч/.
– по отношение прилагане на СИДДО с Австрия и издаване на удостоверение за удържан и внесен данък, не можем да дадем становище, тъй като в запитването е посочено, че доход ще се получава в бъдеще време, т.е. към момента на отправянето на запитването не е налице удържане на данък в чуждата държава. За получаване на коректен отговор е необходимо въпросът да е конкретен, да е налице информация относно прилагането на вътрешното законодателство в чуждата държава,квалифицирането на изплащания доход, данъчното третиране и включва ли се този доход във вида на доходите, регламентирани с конкретната СИДДО. Едва след конкретизирането на дохода и при наличие на облагане и удържане на данък в чуждата държава, ще може да се изрази становище необходимо ли е удостоверение и ще може ли да се ползва облекчение при деклариране на дохода от физическото лице.
По прилагане на осигурителното законодателство:
Доколкото правилно разби“