5_23-22-646/19.07.2011г.
ЗКПО, § 1, т. 8 от ДР
ЗКПО, чл. 195, ал. 1
ЗКПО, чл.200а
ДОПК, чл. 14, т. 2
В отговор на запитването Ви, постъпило в дирекция ОУИ … относно облагане на доходи от наем на транспортни средства с данък при източника, Ви уведомяваме следното:
В писмото е описана следната фактическа обстановка: „Д.Б.Ш.Р. България” ЕООД е българско юридическо лице с предмет на дейност жп транспорт и маневра и е 100 % собственост на ДБ М. Лоджистикс АГ, което е част от групата на Дойче Б. АГ, Германия. Лоджистик …, Румъния също е собственост 100 % на ДБ М. Лоджистикс АГ. Българското дъщерно дружество възнамерява да вземе под наем локомотиви и вагони от румънското дъщерно дружество.
В тази връзка, е поставен въпрос: може ли да се приложи СИДДО, сключена между Р България и Р Румъния и да се приложи данъчна ставка от 0 % за данъка при източника?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Румъния за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и предотвратяване на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото е ратифицирана със закон, приет от 37-то народно събрание на Р България на 22 февруари 1995 г. (ДВ, бр. 22 от 1995 г.), обнародвана ( ДВ, бр. 92 от 1995 г.), в сила от 12.09.1995 г.
Съгласно чл. 12, ал. 3 от Спогодбата изразът „авторски и лицензионни възнаграждения”, използван в този член, означава плащания от всякакъв вид, … за използването на, или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване или за информация относно промишлено, търговско или научно оборудване. СИДДО с Румъния предвижда в чл. 12, ал. 2, че авторските и лицензионни могат да се облагат в договарящата държава, от която произхождат (в случая България), съобразно законодателството й, ако получателят е и притежател на авторските и лицензионни възнаграждения, като наложеният данък няма да надвишава 15 на сто от брутния размер на дохода.
Съгласно § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право … или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. „Промишлено, търговско или научно оборудване” са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
Видно от текста на цитираната разпоредба, плащанията за използването на всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения изрично са посочени в дефиницията на авторски и лицензионни възнаграждения. Те представляват доход от източник в страна по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, който е обект на облагане по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от закона. Данъчната основа за определяне на данъка, удържан при източника за доходите по чл. 195, ал. 1 е брутният размер на тези доходи, а данъчната ставка е 10 на сто. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват дохода на чуждестранни юридически лица.
Със ЗИД на ЗКПО – ДВ, бр. 94 от 30 ноември 2010 г. в част трета „Данък, удържан при източника”, глава двадесет и пета „Данъчни ставки” е създаден нов чл.200а, в сила от 1 януари 2011 г. Съгласно разпоредбите на новата правна норма данъчната ставка за определяне на данъка се намалява от 10 на 5 на сто от брутния размер на доходите от лихви и авторски и лицензионни възнаграждения от източник в страната. Условията за прилагане на намалената ставка са посочени в ал. 1 и 4 от чл. 200а на ЗКПО, които обобщени в резюме са следните: дохода да е начислен в полза на чуждестранно юридическо лице /дружество/ от държава – членка на Европейския съюз, катоместното юридическо лице – платец на дохода следва да притежава най-малко 25 на сто от капитала на чуждестранното дружество или обратното, както и когато трето местно юридическо лице или чуждестранно дружество от държава – членка притежава най-малко 25 на сто откапитала и на двете лица. Чуждестранно юридическо лице от държава – членка е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени условията: има правната форма в съответствие с приложение № 5; местно е за данъчни цели на държава – членка и по силата на СИДДО с трета държава не се смята за местно за данъчни цели в друга държава извън Европейския съюз; облага се с някой от данъците по приложение № 6 без право на освобождаване от облагане в държавата – членка, на която е местно лице.
Обстоятелството местно лице за данъчни цели на държава – членка на ЕС се удостоверява с представянето на документ, издаден от данъчната администрация по местоустановеност на притежателя на дохода, удостоверяващ, че той е местно лице за данъчни цели на съответната държава – членка. С този документ следва да се снабди местното юридическо лице – платец на дохода в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 2 от ДОПК, тъй като същото при липса на основание за прилагане на намалената данъчна ставка по чл. 200а от ЗКПО следва да приложи данъчна ставка 10 на сто за определяне на данъка при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО. Документите, издадени от компетентен орган на съответната държава трябва да са валидни към датата на начисляването на дохода от задълженото лице – платец.
‘