Относно: Облагане на доходи, придобити от физически лица, във връзка с изготвяне на експертни заключения
Във връзка с постъпило запитване вх. № …/03.12.2015 г.в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. …, Ви уведомявам за следното:
От представената фактическа обстановка става ясно, че във връзка с изготвяните от Вас експертизи и даването на експертнизаключения в услуга на Агенция „Митници“, ОД на МВР и Съдилища, се сблъсквате със проблеми, произхождащи от следното: Работите на трудов договор към Институт по тютюна и тютюневите изделия /ИТТИ/.Не сте самоосигуряващо се лице, нито регистрирано вещо лице. Изготвянето на експертизи към съответните органи не е част от длъжностната Ви характеристика. Предметът на дейност на ИТТИ е научни изследвания с фундаментален и приложен характер.В писмото си пишете, че ИТТИ е единствената научна организация в Европа, която извършва комплексни научни изследвания на земеделската култура тютюн от семето и алтернативното му използване до тютюневите изделия и тютюневия дим. Дейността на ИТТИ не включва разработването на експертни заключения. ИТТИ може и извършва анализи. Експертизите се изготвят извън работно време, с изключение на процедурата по приемане на пробите и евентуалната им подготовка за анализ. Документите, които прилагате към експертното заключение са: справка-декларация, в която посочвате лична сметка за изплащане на възнаграждението; декларация за самоосигуряващо се лице; сметка/фактура по чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ; проформа фактура за извършените от ИТТИ анализи, необходими за експертизата; справка за стойността на извършените от ИТТИ анализи; протокол с резултати от извършените анализи.
За даполучите възнаграждението за положения труд, трябва да представите документ за самоосигуряващо се лице. Вследствие на това срещате затруднения с изплащане на полагащото Ви се възнаграждение и отказ за издаване на необходимите документи /служебна бележка/, които следва да приложите към годишната си данъчна декларация.
Въпросите, които задавате са:
1.Какви документи е длъжен да Ви предостави органът, назначил експертизата с цел коректно деклариране на получения от Вас допълнителен доход?
2.Как коректно да декларирате доход, за който сте получила отказ от органа за издаване на съответния документ за изплатената Ви сума?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
За да се определи видът на дохода, е необходимо да се индивидуализира същият от характера на сключения договор, както и качеството на лицето, което го получава. Съгласно представената от Вас фактическа обстановка, могат да се разглеждат две възможности:
1.Първата възможност за данъчно облагане, регламентирана в закона, е тази по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Тя се прилага, когато физическото лице не може да се определи в качеството му на търговец и самоосигуряващо се лице, т.е. облагане на възнаграждения по извънтрудови правоотношения. Легална дефиниция на понятието е дадена в § 1, т. 30 от допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДФЛ. Това са правоотношенията извън тези по т. 26, т. 28 и т. 29, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за този вид доходи се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3и чл. 30 от ЗДДФЛ и същите се квалифицират като доходи от друга стопанска дейност. На основание посочениячлен, облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи дейност по извънтрудови правоотношения се определя като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността. Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход, придобит през данъчната година и формиран по реда на чл. 29, се намалява с:
– вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се:
– с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО.
На основание чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, платецът следва да удържа авансов данък при изплащането на дохода, както и да подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ /Образец 4001/. Данъкът се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвърто тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася данък, освен когато лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред платеца на дохода, че желае удържане на данък (чл.65, ал.13 от ЗДДФЛ). Данъкът по чл.65 от ЗДДФЛ се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) по място на регистрация на платеца на дохода. За изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.43, предприятието следва да издаде сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които да предостави на лицето, придобило дохода (чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ).
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 8 от закона, служебните бележки се издават при поискване от лицето, придобило дохода, а когато лицето не е поискало издаването им – всрок до 15 април на следващата година.
Когато платецът на дохода е задължен да издаде сметка за изплатени суми, разпоредбата на ал. 2 на чл. 9 от ЗДДФЛ не се прилага /чл. 9, ал. 3 от ЗДДФЛ/. Предвид тази разпоредба, при изплащане на доходи на физически лица, които не са самоосигуряващи се, получателите на дохода са освободени от задължението за издаване на документ, съдържащ реквизитите на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
На основание чл. 81а от ЗДДФЛ,лице – платец на доход, което, като е задължено, не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образците по чл. 45, ал. 1, 2, 4 и 7, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице.
Липсва възможност за коректно деклариране, при условие, че лицето не приложи към годишната данъчна декларация служебна бележка за изплатен доход и удържан данък.
2. Втората възможност за данъчно облагане е тази, когатофизическото лице има регистрация в регистър Булстат като свободна професия. Съгласно § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/ са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.Алинея 6 на чл. 43 от ЗДДФЛ определя, че когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, авансовият данък подлежи на деклариране с декларация по чл. 55, ал. 1 от закона, която се подаваот самите физически лица, придобилидоходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка.Декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛсе подава в срок до края на месеца, следващтримесечието на придобиване на дохода- 30.04;31.07;31.10,като за четвърто тримесечие не се подава декларация. Размерът на данъка се определя и данъкът се внася от физическото лице. Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, определя, че когато платецът на дохода не е задължен да удържа и внася данъка, данъкът по чл. 43 се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода като за четвъртото тримесечие не се внасяданък.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, данъчно задължените по закона лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/ по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
На основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство съгласно чл.9, ал.1 от същия закон, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 и 4, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч). Нормативно не е предвиденред за одобряване и/или публикуване на задължителен образец на този документ, адресиран до други предприятия или физически лица. Той може да бъде фактура, констативен протокол, разписка, сметка и др., но задължително трябва да съдържа необходимите реквизити по чл.7, ал.1 от ЗСч.
И в двата случая, физическите лица имат задължение да декларират придобитите доходи от извънтрудови правоотношения (граждански договори) и от упражняване на свободна професия в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице /чл. 30 от ЗДДФЛ/.