ОТНОСНО: облагане на доставки по ЗДДС
В Дирекция «ОУИ»-
е постъпило запитване по електронен път с вх. № …/ 30.07.2012г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Предстои регистрация по ЗДДС на дружеството. След регистрацията, дружеството ще закупува стоки от Турция и ще ги продава директно в Италия, на фирма, регистрирана по ДДС. Стоките ще се транспортират от Турция в Италия за сметка на българската фирма. Плащането ще се извършва по банков път.
Поставени са следните въпроси:
1.Какви документи – фактури трябва да издаде българската фирма на италианската, регистрирана по ДДС, с каква данъчна ставка и какви са документите за доказване?
2.Какви документи трябва да издаде турската фирма на българската за да е видно, че стоките са закупени от там и как да се включат в СД?
Предвид неизчерпателната фактическа обстановка, изложена в запитването и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следнотопринципно становище:
По смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл.6, ал.2. По смисъла на ал.2 на чл.17, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Доколкото става ясно от писмото, в настоящия случай стоката, която ще закупите от турската фирма ще се транспортира до Италия, като заплащането на транспорта е за Ваша сметка. В тази хипотеза би била налице нормата на чл.17, ал.2 от ЗДДС при определяне на мястото на изпълнение на доставката и това е местонахождението на стоката към момента, в който започва транспорта.
При всяка доставка, за доставчикът са налице задължения за документиране на същата с фактура по смисъла на чл.113, ал.1 от ЗДДС. Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117от ЗДДС.
В чл.114, ал.1 от ЗДДС са посочени задължителните реквизити, които фактурата съдържа, като т.12 визира – ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък.
По смисъла на чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Предвид факта, че българското дружество осъществява доставка, с място на изпълнение в друга държава, за него възниква необходимост от запознаване с правилата на съответното законодателство.
Що се касае до документирането на сделката, следва да имате предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл.72, ал.1.
В тази връзка, за фактурата, издадена по реда на чуждо законодателство, регистрираното лице няма задължение да я отразява в дневника за покупките.
В случай, че желаете да отразите фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 – „ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл.82, ал.2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък”.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Следва да имате предвид, че органа по приходите, при осъществяване на производство има оперативна самостоятелност и извършва преценка относно данъчното третиране на доставката съобразно представените документи. Това е пряко отражение и на действието на принципите за обективност, самостоятелност и независимост в дейността на органите по приходите.
‘