Изх. № 08-Б-28
Дата: 18.12.2014 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
Относно: облагане на поземлени имоти, разположени извън строителните граници на
населените места, в територии на транспорта
В отговор на поставения въпрос относно промяна в облагаемите с данък върху недвижимите имоти обекти, дефинирани в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, свързана със създаването на нова т. 7 в чл. 8 ЗУТ, изразявам следното становище:
В чл. 10, ал. 1 ЗМДТ са определени обектите, които подлежат на облагане с данък – такива са разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.
Чл. 8, т. 1 ЗУТ дефинира предназначението, което поземлени имоти,разположени в урбанизирани територии и отделни поземлени имоти извън тях, могат да имат според подробен устройствен план – за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и други/, за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални обекти и други. С допълнение на чл. 8, в сила от 22.03.2013 г.,се създават нови т. 6 и т. 7, с които се обособяват като отделни видове територии, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. Според т. 7конкретното предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП и в територии на транспорта може да бъде – за републикански и местни пътища, железопътна инфраструктура, пристанища и летища.
На облагане подлежат всички сгради, независимо от местоположението им и вида на устройствената територия, в която се намират. Описанието наместоположението на облагаемите обекти – в или извън строителните граници на населените места, се отнася само до поземлените имоти. Изменението на чл. 8 ЗУТ няма никакво отношение към определянето на сградите като облагаеми обекти.
При дефиниране на облагаемите обекти – поземлени имоти, разположени извън строителните граници на населените места, чл. 10, ал. 1 ЗМДТ препраща към
предназначението на имотите според подробен устройствен план, а не към вида на територията, в която се намират. Това означава, че разположените извън строителните граници на населените места поземлени имоти следва да имат предназначение по чл. 8, т. 1 ЗУТ, между които „за движение и транспорт“ и други.
Освен това в чл. 10, ал. 2 ЗМДТ изрично са посочени поземлените имоти, заети от транспортна инфраструктура, които са изключени от облагаемите с данък обектии това са поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии.
Цялостното логическо тълкуване на чл. 10 ЗМДТ формира извода, че създаването на нова т. 7 в чл. 8 ЗУТ не води до изключване от облагане на поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, в територии на транспорта.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘