Относно: Облагане на ваучери за храна по чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО.
Във връзка с постъпило писмено запитване с вх. № 30.06.2011г. в Дирекция ”ОУИ” – , изразяваме следното становище:
В запитването е посочено следното: предвидено е през 2011г. на служителите да бъдат раздадени ваучери за храна. Поради проблеми с избора на оператор за първото полугодие на 2011г. не са раздадени планираните ваучери. Това ще стане през второто полугодие в един месец – юли, когато всички служители ще получат ваучерите, които е следвало да получават за всеки месец, т.е за седем месеца на веднъж.
Поставен е следния въпрос:
Когато се предоставят ваучери, например през месец юли за периода от месец януари до месец юли включително, по какъв начин ще се изчисли данъчната основа, за да се прецени дали сумата е облагаема?
Въпросът се поставя, тъй като ваучерите са в размер по-малко от 60 лв., но изплатени еднократно за 6 месеца ще надхвърлят сумата от 60 лв.
Документално обоснованите социални разходи, предоставени под формата на ваучери за храна на работниците и служителите и лица, наети по договор за управление и контрол се облагат с данък върху разходите на основание чл. 204, т. 2, буква „б” от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Съгласно цитираната норма разходите за ваучери за храна са в обхвата на социалните разходи, предоставени в натура. Данъчната основа за определяне на данък върху разходите за ваучери за храна се определя по реда на чл. 214 от същия закон.
Не подлежат на облагане социални разходи в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията определени в чл. 209, ал. 1 от ЗКПО.
Според § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗКПО “социални разходи, предоставени в натура“ са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
“Ваучерите за храна“, съгласно § 1, т. 36 ДР на ЗКПО са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Във връзка с единното прилагане на счетоводното и данъчно законодателство от органите на данъчната администрация, оте издадено Указание № 3/21.05.2005г. за счетоводното отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучери за храна. Въпреки, че цитираното указание е издадено при действието на отменения ЗКПО считаме, че изразеното в него становище може да бъде отнесено и към действието на ЗКПО в сила от 01.01.2007г.
В раздел П, т. 1 от указанието е разгледано счетоводното отчитане и представяне на получените ваучери за храна при работодателите. С оглед спазване на последователността при представяне на счетоводната методология на отчитане на сделките с ваучери при работодателите, условно са разграничени следните етапи:
Първи етап: Паричен превод в размер на номиналната стойност на договорените ваучери.
Счетоводното отчитане на стопанскатаоперация, касаещазаплащането на номиналната стойност на договорените ваучери, е свързано с представяне на възникване на вземане от оператора и намаление на паричните средства на работодателя, в размер на номиналната стойност на договорените ваучери и възнаграждението на оператора.
Втори етап: Ефективно предоставяне на ваучерите под формата на книжа.
В счетоводен аспект получаването на ваучерите от работодателите следва да бъде представено като: увеличение на паричните средства, получени под формата на ваучери и намаление на вземането от оператора. В този смисъл е възможно да бъде използвана сметка с примерно наименование“Други парични средства“или друга аналогична счетоводна сметка, в зависимост от утвърдения от ръководството индивидуален сметкоплан за дейността. Също така всяко предприятие следва да оповести, в годишния си финансов отчет, приложения индивидуален подход на счетоводното отчитане на ваучерите за храна
като докладва тяхната специфика в бележките към него.
Договореното възнаграждение, което е заплатено авансово от работодателя на оператора за отпечатването на ваучерите, в счетоводен аспект представлява текущ разход, който намира отражение в отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) на предприятието на работодателя. Документирането е чрез получаването на данъчен документ при спазване изискванията на чл. 113 от ЗДДС и чл. 7, ал. 1 от ЗСч.
Трети етап: Предоставяне на ваучерите на работниците.
С разпределението на ваучерите, преди тяхното предоставяне на работниците (ползватели), при работодателя възниква задължение да включи тяхната номинална стойност към размера на социалните плащания за съответния месец. В счетоводен аспект същите следва да бъдат представени като увеличение на текущите социални разходи, подлежащи на изплащане към работниците и служителите и увеличение на задълженията към персонала. Конкретното разпределение на предоставените ваучери за потребление на персонала е възможно да бъде регламентирано чрез индивидуално организиран вътрешен ред, отразяващ спецификата в дейността на всяко предприятие.
Четвърти етап: Изплащане на начислените ваучери в полза на наетите лица.
Изплащането на начислените за съответния месец ваучери се осъществява чрез стандартна счетоводна статия, отчитаща намалението на задълженията към персонала и намалението на паричните средства по сметката, която отчита номиналната стойност на ваучерите.
Видно от горното, за да е налице основание за начисляване на социален разход за ваучери за храна, работодателят следва вече да е получил ваучери от оператора и да ги отчел в увеличение на паричните си средства, т.е. работодателят да притежава тези ваучери (етап втори). Едва тогава (етап трети) работодателят е във възможност да предостави ваучерите на работниците и да извърши начисляване на текущ социален разход, който подлежи на изплащане на работниците и служителите. Следователно не е допустимо счетоводно отчитане на социални разходи за ваучери за храна, без тези ваучери да са отпечатани от оператора и предоставени на работодателя.
Данъчна основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна се определя по реда на чл. 214, ал. 1 от ЗКПО и представлява превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице. В тази връзка считаме, че следва да обложите с данък върху разходите по реда на чл.204, т.2, буква „б“ от ЗКПО сумата над 60 лв. на социалните разходи за ваучери за храна, предоставени през месец юли 2011г.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО.
‘