Изх. № 24-39-116
Дата:20.10.2016 год.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1
относно: облагане с данък върху недвижимите имоти на язовир
В отговор на поставения въпрос относно облагането с данък върху недвижимите имоти по Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ на язовир, частна собственост, намиращ се в землището на с. К., община С., изразявам следното становище:
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Съгласно приложен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 22.12.2003 г., сключен на основание § 29/1/ от ПЗР на Закона за допълнение и изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗИДЗСПЗЗ/, купувачите придобиват собствеността върху язовир, намиращ се в землището на с. К., община С. Водното огледало е с площ 52 дка, язовирната стена е дълга 120 м и широка 6 м.
На 16.06.2011 г. представляващият дружеството съсобственик на язовира е подал в община С. декларации съответно по чл. 17 /отм. ДВ, бр. 98/2010 г., в сила от 01.07.2011 г./ и чл. 14 ЗМДТ, които са приложени към запитването и от които е видно, че деклараторът е посочил както отчетната стойност, така и обстоятелството, че язовирът е частна собственост. В декларацията е отбелязано, че в и около него липсват елементи на инфраструктурата. В раздел пети „Земя“ на декларацията по чл. 14 ЗМДТ деклараторът е посочил площта на земята – 52 000 кв. м, като в т. 5.4. „Подобрения върху земята“ е отбелязал, че в имота има „басейни, трайно прикрепени към земята“ с обем 180 000 куб. м.
Въз основа на подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ служителите от общинската администрация твърдят, че са определили данъчната оценка на имота по чл. 18, ал. 2, т. 4 от Приложение 2 от ЗМДТ, т.е. подвели са язовира под хипотезата на норма, съдържаща правила за изчисляване на данъчна оценка на басейн като подобрение, извършено върху земи в или извън строителните граници /без земеделските земи/, както и в застроените дворове. Тъй като не е приложена справка за изчислената данъчна оценка на язовира, считам, че същата е определена като обемът му в куб. метри /180 000 куб. м/ е умножен по ставката 23,00 леваза 1 куб.м.
Срещу определената по горепосочения начин данъчна оценка на язовира е депозирано на 05.08.2016 г. в община С. възражение от единия от съсобствениците, в което се твърди, че язовирът е разположен в землището на с. К. върху земеделска земя и земя от горския фонд и представлява хидромелиоративно съоръжение за нуждите на селското стопанство, служещо за напояване на земеделски земи и за защита от вредното въздействие на водите. Оспорва се като незаконосъобразно определянето на данъчната оценка на язовира по чл. 18, ал. 2, т. 4 от Приложение № 2 на ЗМДТ и се посочва, че приложимата норма е чл. 13, ал. 2 от приложението, съгласно която „данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им“, откъдето следва, че данъчната оценка на язовира следва да бъде определена като за земеделски земи. Освен това, като се основава на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, която разглежда незастроените земеделски и горски земи като необлагаеми с данък обекти, лицето претендира, че за язовира данък върху недвижимите имоти не се дължи.
С оглед на изложената фактическа обстановка се поставя въпросът относно дължимостта на данък върху недвижимите имоти за този обект и начинът на определяне на данъчната му оценка.
На основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат поземлените имоти, които:
– са разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания
– са разположени извън тях и които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 ЗМДТ/, а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и териториите за природозащита, за декоративни водни системи /каскади, плавателни канали и др./, за движение и транспорт и др.
Според определението на§ 5, т. 2 от ДР на ЗУТ “поземлен имот“ е част от територията, включително и тази, която трайно е покрита с вода, определена с граници съобразно правото на собственост. “Язовир” със съдържанието на § 5, т. 2 от ДР на ЗУТ, т.е. “поземлен имот, покрит с вода”, се използва и в подзаконови актове по прилагане на ЗУТ, напр. чл. 49, ал. 4от Наредба № 3 от 28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, при определяне на класификатора за начина на трайно ползване на поземлени имоти за водни течения, водниплощи и съоръжения – 3140 Язовир /Таблица 2, т. 16 към наредбата/. Същото съдържание се влага в това понятие и от Закона за собствеността, Закона за сдруженията за напояване, Закона за държавната собствености др.
Според отменения Единен класификатор на основните средства, издание на Комитета за социална информация при Министерския съвет от 1984 г. язовирите с насипни и масивни стени са “съоръжения”. Язовирите са “съоръжения” и според т. 2 от Класификацията на сградите и строителните съоръжения /КСС-2001/, утвърдена със Заповед № РД-07-01 от 5.01.2001 г. на председателя на НСИ и Закона за водите /чл. 13, т. 1/.
С оглед на изложеното облагаем с данък върху недвижимите имоти обект е налице в случаите, в които „язовир” се използва със съдържанието на “поземлен имот, трайно покрит с вода” и спрямо който са налице условията по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
Относно изпълнението на условията по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за поземлените имоти, разположени извън строителните граници на населените места, язовирите попадат в обхвата на т. 1 и новата т. 6 на чл. 8 от ЗУТ /обн. ДВ, бр. 28от 2013г./ катоимоти, чиито територии са заети от води и водни обекти.
В разглеждания случай от приложените документи няма данни за наличие на ПУП и конкретно предназначение на поземления имот, зает от язовира. Има данни обаче относно вида на територията, в която е разположен язовира – територия, която не е селскостопанска, а с друго предназначение – според отбелязванията на служебната страница на декларацията по чл. 14 ЗМДТ. Земята, върху която е разположен язовирът, не би могла да бъде определена като „земеделска“ и ако се изхожда от основното определение, дадено от чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, според която земеделски земи „са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образувания/, определени с ПУП или с околовръстен полигон“. От посоченото определение следва, че за да бъде третирана дадена земя като земеделска, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки – да е предназначена за земеделско производство и да е разположена извън урбанизираните територии.
Тези констатации обосновават извода, че в процесния случай земята няма характер на земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. От друга страна в т. 4 на същата разпоредба изрично е посочено, че не са земеделски земи тези, които са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни, транспортни или други съоръжения за общо ползване, което е и друг аргумент, че язовирът като напоителна система не е земеделска земя.
В подкрепа на горния извод е и разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗМДТ, според която с данък не се облагат поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост. Per argumentum a contrario водните обекти, частна собственост, подлежат на облагане с данък.
Данъчната оценка на язовира съгласно чл. 13, ал. 2 от Приложение № 2 на ЗМДТследва да бъде определена „като за земя според местоположението и статута й“. Тъй като земята, върху която е разположен язовирът, не е земеделска и е извън строителните граници, данъчната му оценка следва да се определи по правилата на чл. 13 – чл. 17 от раздел ІV, Приложение № 2 на ЗМДТ„Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници /без земеделските земи/“.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 4 от Приложение № 2 на ЗМДТ указва начина за изчисляване на данъчната оценка на „басейн“ като подобрение върху земята, но същата е неприложима при определяне на данъчната оценка на язовир. Посоченият чл. 18 въвежда правила за определяне на данъчната оценкана подобрения върху земя, с която стойност се увеличава данъчната оценка на самата земя – като трайните луксозни настилки, масивните огради, спортните площадки, басейните и др. Подобренията обаче не се явяват самостоятелен обект на облагане по ЗМДТ, докато язовирът като част от земната повърхност с определени граници, макар и покрита с вода, е самостоятелен обект на облагане с данък върху недвижимите имоти.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/