облагането на МСД, регистрирано от българско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в ЗКПО, в глава ІІІ – Международно облагане.

2_ №1017/22.06.2012 г.
чл.7 ал.4 от ЗДДС
чл.14 от ЗКПО
В Дирекция ОУИ е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № ……..,в което е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви е регистрирано по ЗДДС лице. Основна дейност на дружеството е производство на слънчеви колектори, слънчеви бойлери, слънчеви системи и котли. Предстои да се извършват продажби на собствена продукция от нает склад в Германия, като дружеството ще се регистрира за целите на ДДС в Германия. Ще се осъществява вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС. ООД с български VAT номер ще транспортира собствени стоки домясто на стопанска дейност в Германия, като транспорта ще бъде за сметка на българското дружество. Стоките ще се получават отООД с немскиVAT номер и ще се продават на крайни клиенти, които ще бъдат от Германия или др. държави членки. За тази дейност ще бъде наето складово помещение в Германия, за което ще се заплаща наем и др. експлоатационни разходи- ел. енергия, телефон и др.
В тази връзка поставяте следните въпроси:
1. При транспортиране на стоките от България до място на стопанска дейност формирано в Германия, какви документи следва да издаде дружеството с български VAT номер.Следва ли да се издаде фактура или стоката се придружава само с протокол и транспортен документ.
2. Как следва да се отрази издадения по доставката документ в отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС и справката- декларация за съответнияданъчен период.
3.Фактурите за продажби,които ще бъдат издадени от дружеството с немски VATномер , намират ли отражение в регистрите на дружеството в български VAT номер.
4. На фактурите за наем и др. консумативи, които ще бъдат издавани от немски доставчици коя фирма трябва да бъде посочена като получател – тази с български VAT номер и тази с немски VAT номер.Тези фактури къде ще бъдат осчетоводени и в коя държава ще се възстановява ДДС по тях.
5. Резултатът от тази дейносткъде се облага с данък върху печалбата. Дружеството с български VAT номер има ли задължения по ЗКПО и какви са те?
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ , Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, изразяваме следното принципно становище:
По приложението на ЗДДС и ППЗДДС
По първи и втори въпрос:
Съгласно чл.7, ал.4 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по този закон лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС. При условие, че Вие сте регистрирано за целите на ДДС лице в Германия за Вас ще е налице ВОДпо чл.7, ал.4 от ЗДДС.
За доказване на ВОД по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС доставчикът следва да разполага с регламентираните в чл.45 от ППЗДДС документи:
Протокол по чл.117 от ЗДДС за документирането на операцията който следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.117, ал.2 от ЗДДС.
Транспортен документ
Протоколът се издаване по – късно от 15 дниот датата , на която данъкът е станал изискуем. Съгласно чл.51, ал.3 от ЗДДС данъкът при ВОДстава изискуем на 15 ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. На основание чл.51, ал.2 от ЗДДС при ВОД по чл.7, ал.4 от ЗДДС данъчното събитие възниква на дататана започване на транспорта.
Издаденият протокол се отразява в дневника за продажбите за съответния данъчен период .
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбатана чл.17, ал.2 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Акостоката се намира в склад на територията на Германия към момента, в който започва изпращането й или превозът й към получателя, мястото на изпълнениена тази доставка ще е на територията на Германия, т.е доставката ще е с място на изпълнение извън територията на страната. За дейността, извършвана от обект на територията на Германия ще е приложимото немско данъчно законодателство. Фактурите за продажби от този обект следва да бъдат издадени с немски VAT номер.Същите няма да намерят отражение в дневниците за продажби и справката- декларация на българското дружество.
По четвърти въпрос
За закупените стоки и получени услуги от немски данъчно задължени лица, във връзка с извършваната от дружеството дейност на територията на Германия, правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда и условията на немското данъчно законодателство. Във фактурите за покупки следва да се посочи немски VAT номер.
По прилагане на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
По смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКПО местно юридическо лице е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър независимо от обстоятелството, че има регистрирано място на стопанска дейност /МСД/ в друга държава.
Реализацията на дейността и разчитането на мястото на стопанска дейност на българското дружество следва да бъде съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство.
Независимо от горното, общото правило, дефинирано в чл.3, ал.2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъциза печалбите и доходитеси от източници в Република България и в чужбина.
Изискваниятана българското законодателство относнооблагането на МСД, регистрирано отбългарско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в ЗКПО,в глава ІІІ- Международно облагане.
Съгласно чл.13 от закона, когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Съгласно текста на чл.14, ал.1 от ЗКПО, когато не се прилагат разпоредбите на международен договор, задълженото лице има право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.
Данъчен кредит по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗКПО е правото при определените по закона условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, където се включват данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Република България и от мястото на стопанска дейност в чужбина, и следващото се данъчно облагане върху общия данъчен финансов резултат за отчетния период.
Това означава, че всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия му резултат по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство на страната, на чиято територия ерегистрирано то, от една страна, а от друга страна този резултат да бъде включен в общия финансов резултат, деклариран в декларацията по чл.92 от ЗКПО.
За да ползват данъчен кредит за платения в чужбина данък от място на стопанска дейност с цел ползване на данъчен кредит, юридическите лица следва да приложат към годишната си данъчна декларация доказателства за размера на удържания данък в чужбина. Това изискване е въведено с нормата на ал.6 в чл.92 от ЗКПО. Следва да се има предвид, че подобни доказателства са необходими, само когато за печалбата/дохода от чужбина се прилага кредитен метод за избягване на двойното данъчно облагане, но не и при метода „освобождаване с прогресия” съгласно съответната действаща СИДДО.
Относно документирането настопанската операции на МСД, следва да се съблюдават разпоредбите на чл.10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Предвид на това, че двете части на предприятието не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани, а са въпрос на решение и вътрешна организация на предприятието. Задължително условие счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл.7 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Следва да имате предвид, че документите, създадени с цел отчитане на стопанската дейност, които са съставени на съответния чужд език, когато постъпят в дружеството, следвада са придружени с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, съгласно чл.3, ал.2 от ЗСч.

Оценете статията

Вашият коментар