2_ 66/15.01.2013 г.
ЗКПО – чл.3;
ЗКПО – чл.10;
ЗКПО – чл.13;
ЗКПО – чл.14, ал.1;
ЗКПО – чл.91;
ЗДДФЛ – чл.3;
ЗДДФЛ – чл.37, чл.38;
ЗДДФЛ – 75;
ЗСч – чл.7;
КСО – чл.4, ал.1;
КСО – чл.6;
Регламент /ЕО/ 883/2004;
Регламент /ЕО/ 987/2009;
СИДДО с Франция
Предстои да регистрирате българско юридическо лице /ЕООД/ с едноличен собственик и управител – български гражданин, постоянно пребиваващ на територията на Република Франция. Предполагате, че през първата отчетна година, 2013 г., дружеството няма да реализира доходи от дейност, осъществявана на територията на България, а само от дейност извършвана като подизпълнител на френско юридическо лице – обработка на бижута.
Физическото лице, собственик на дружеството, има доходи от трудови правоотношения, изплащани от френско юридическо лице, както и от дейност, упражнявана в качеството му на свободна професия на територията на Франция.За изброените доходи лицето се облага и осигурява в Република Франция.
Във връзка с изложените факти и обстоятелства поставяте следните въпроси:
1. Къде ще бъде обложена печалбата на българското юридическо лице за гореспоменатите доходи – във Франция или в България. В тази връзка приложима ли е разпоредбата на чл.6, т.1 от СИДДО между Р България и Р Франция.
2. Къде ще бъде обложен дохода на физическото лице по Договор за управление и контрол, сключен с българското юридическо лице и дължат ли се здравни и социални осигуровки върху тези възнаграждения.
3. Къде ще подлежи на облагане дохода на физическото лице от дивиденти и дължат ли се осигуровки върху този вид доход.
С оглед общо изложената фактическа обстановка, която е хипотетична към момента,както и действащата нормативна уредба през 2013 година и предоставената на Националната агенция за приходите компетентност, изразявам следното принципно становище:
Относно разпоредбитена данъчното законодателство:
1.Закона за корпоративното подоходно облагане:
По смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/местно юридическо лице, е лице, учредено съгласно българското законодателство и вписано в български регистър, независимо от обстоятелството, че има или би могло да създаде място на стопанска дейност /клон/ в друга държава. Изхождайки от горното, юридическото лице, което предстои да регистрирате, ще е българско юридическо лице, и като такова следва да прилагаизискванията на българските данъчни закони, независимо от това, на територията на коя държава ще извършва дейност.
Съгласно чл.13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на българския закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор, какъвто в случая е Спогодбата между Република България и Република Франция за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода.
Общото правило, дефинирано в чл.3, ал.2 от ЗКПО изисква местните юридически лица да се облагат с данъциза печалбите и доходитеси, реализирани, както от източници в Република България, така също и от източници в чужбина. Т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност /МСД/ в чужбина.
Това означава, че всички приходи и разходи, реализирани чрез мястото на стопанска дейност, следва да участват във формирането на финансовия резултат на дружеството по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство на страната, на чиято територия ерегистрирано то, от една страна, а от друга страна този резултат следва да бъде включен в общия финансов резултат, деклариран в декларацията по чл.92 от ЗКПО.
В горния смисъл е значението и на чл.6, т.1 от Спогодбата, където е указано, че печалбите на предприятие на едната договаряща държава /България/ се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва своята дейност в другата държава/Франция/ чрез намиращо се там място на стопанска дейност.Ако предприятието извършва своята дейност по този начин, печалбите на предприятието се облагат в другата държава /Франция/, но само такава част от тях, която може да бъде причислена към това място на стопанска дейност.
Изискванията на българското законодателство относно облагането на МСД, регистрирано отбългарско юридическо лице извън територията на страната се съдържат в ЗКПО,в глава ІІІ- Международно облагане.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗКПО, когато не се прилагат разпоредбите на международен договор, задълженото лице има право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.
Данъчен кредит по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗКПО е правото на юридическото лице при определените по закона условия да приспада вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Прилагането на методите за премахване на двойното данъчно облагане се реализира с попълването и подаването на годишната данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО, където се включват както данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Република България, така също и от мястото на стопанска дейност в чужбина, и следващото се данъчно облагане върху общия данъчен финансов резултат за отчетния период. Ако дружеството реализира дейност само чрез МСД във Франция, то декларацията по чл.92 от ЗКПО ще включва само резултата от дейността на МСД.
За да ползва данъчен кредит за платения в чужбина данък от място на стопанска дейност, дружеството следва да приложи към годишната си данъчна декларация доказателства за размера на удържания данък в чужбина. Това изискване е въведено с нормата на чл.92, ал.6 от ЗКПО. Подобни доказателства са необходими, само когато за печалбата/дохода от чужбина се прилага кредитен метод за избягване на двойното данъчно облагане, но не и при приложим метод „освобождаване с прогресия” съгласно съответната действаща СИДДО /в конкретния случай спогодбата с Франция/.
Относно документирането настопанската операции на МСД, следва да се съблюдавате разпоредбите на чл.10 от ЗКПО, както и разпоредбите на съответното законодателство в чуждата държава. Предвид на това, че предприятието и неговото МСД не са отделни правни субекти, наименованието и видът на издаваните между тях документи не са законово регламентирани, а са въпрос на решение и вътрешна организация на предприятието. Задължително условие счетоводните документи да отразяват вярно стопанските операции и да отговарят на изискванията на чл.7 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Следва да имате предвид, че документите, създадени с цел отчитане на стопанската дейност, които са съставени на съответния чужд език, когато постъпят в дружеството, следвада са придружени с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции, съгласно чл.3, ал.2 от ЗСч.
2. Закона за данъците върху доходите на физическите лица:
Разпоредбите на Законът за данъци върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ указват, че обект на облагане по този закон са доходите на местни и чуждестранни физически лица, чл.2 от закона.
Съгласно чл.3,т.1 от ЗДДФЛ данъчно задължени са местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. В изпълнение на нормата на чл.6 от същия закон, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България и в чужбина. Докато чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България./чл.7 от ЗДДФЛ/.
В чл.4 от ЗДДФЛ са регламентирани критериите, които следва да се съблюдават при определяне качеството на едно лице като местно или чуждестранно физическо лице.
Попадайки в една от изброените хипотези на чл.4 от закона, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Ако физическото лице се определя като чуждестранно лице за целите на ЗДДФЛ и местно лице за друга държава, тогава данъчното третиране на изброените в запитването доходи, изплатени от местно юридическо лице, е следното:
– доходи по договор за управление и контрол – съгласно чл.37, ал.1, т.9, във връзка с чл.8, ал.6, т.9 от ЗДДФЛподлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен;
– доходи от дивиденти са облагаеми на основание чл.38, ал.1, във връзка с чл.8, ал.3от ЗДДФЛ с окончателен данък.
В случай, че физическото лице се определя като местно лице, то облагането на неговите доходи ще бъде по реда на данъчната уредба на ЗДДФЛ, като местните лица са задължени да декларират световния сидоход, съгласно текста на чл.6 от закона.
Независимо от горното, според чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Видно от съдържанието на запитването, посочените от Вас въпроси се отнасят и до приложение на цитираната Спогодба между Република България и Република Франция за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода.
Предвид гореизложеното, когато регистрацията на българското юридическо лице е факт и е налице реален /а не хипотетичен/ казус бихте могли да отправите писмено запитване относно прилагане на СИДДО с Р Франциядо компетентния администативен орган, Дирекция «СИДДО» при ЦУ на НАП – гр.София.
Относно разпоредбитена осигурителното законодателство:
Кръгът на лицата, които подлежат на задължително осигуряване е определен в чл.4 и 4а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО (изм., ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /за всички осигурени социални рискове/.
Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл.6, ал.3 от КСО/.
По отношение на дължимите осигурителни вноски върху „неначислени възнаграждения”следва да се има предвид, че неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4. ал. 1, т. 7 от КСО са дължими /определени/ възнаграждения, които не са начислени и отразени по съответния начин в счетоводството на дружеството, т.е за собствениците/съдружниците/ които са вписани и като управители на търговскидружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Когато собствениците/съдружниците/ в търговски дружества,упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица. По свой избор самоосигуряващите се лица, могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност , за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларацияпо утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Здравното осигуряване се извършва в зависимост от основанието на което лицата подлежат на осигуряване. За управителите на търговски дружества то се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ – на база дохода, върху който се внасят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, а за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО /самоосигуряващите се лица / по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, изцяло за тяхна сметка. Лицата, родени след 31.12.1959 г. се осигуряват задължително и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд „Пенсии” на държавното обществено осигуряване /чл.127, ал.1 от КСО/.
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз /ЕС/, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент № (ЕО) 883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) 987/2009 за установяване на процедура за прилагането наРегламент № (ЕО) 883/2004.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”).
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение същите да бъдат правилно квалифицирани като заети или с“