В Дирекция ОДОП –
постъпи Ваше запитване с вх. № …../ 07.12.2015г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и произвежда софтуер за машини за тютюневата промишленост на територията на страната.
Клиент е фирма от трета страна – Япония, която закупува този софтуер. Същият достига до клиента по два основни начина:
-клиента го изтегля от интернет сайт на дружеството,
-клиента го получава на компакт диск или флаш – карта, изпратени по куриер – без митнически формалности.
Поставени са следните въпроси:
1.Как и в кои колони да се декларира продажбата на този софтуерв дневника за продажби и справката-декларация по ДДС?
2.Дължи ли се данък при източника?
3.Ще се променят ли отговорите на горните въпроси, ако материалния носител със софтуера мине през митница?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на ЗДДСи ЗКПО, изразяваме следното становище:
По първи и трети въпрос:
В § 1, т. 25 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието стандартен софтуер и според него – “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Предвид това, ако се предоставя стандартен софтуер, ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер.
Ако предмет на доставката е стандартен софтуер – стока, при продажбата му на клиент от Япония е приложима нулевата ставка на данъка по чл.28 от ЗДДС, като документирането следва да е съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС – митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката; документ за превоза на тези стоки. Такава доставка се посочва в колона 18 „ДО на доставките със ставка 0% по глава Трета от ЗДДС“ на дневника за продажби и клетка 14 на справката-декларация.
Ако за доставката на стока – стандартен софтуер, не притежавате посочените по-горе документи, същата ще е облагаема със ставката от 20% съгласно разпоредбите на чл.12, ал.1, чл.17, ал.2 и чл.66, ал.1 т.1 от ЗДДС.
В случай, че предоставяният софтуер не е стандартен по смисъла на ЗДДС, тогава следва да се има предвид следното:
Съгласно параграф 1, т. 14 /изм. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./ от Допълнителните разпоредби на ЗДДС,“услуги, извършени по електронен път“ са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
В Приложение II на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност 2006/112/ЕО се посочва и доставка и осъвременяване на софтуер.
В чл. 7, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойносте посочено, че понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
Пояснено е, че параграф 1 обхваща и доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер.
Предвид гореизложеното, ако осъществявате продажба на нестандартен софтуер ще е налице доставка на услуга и следва да се определи мястото на изпълнение на доставката на услуга.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
При продажба на нестандартен софтуер на ДЗЛ от Япония, доставката е с място на изпълнение там, където е установен получателят по доставката.
Такава доставка следва да се посочи в колона 23 „ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл.ДО….“ на дневника за продажби, съответно клетка 18 на справката-декларация.
Следва да се има предвид, че Вие като доставчик, съобразно разпоредбите на ЗДДС следва да определите предмета на съответната доставка – стока или услуга.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 1, т. 4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ обект на облагане са доходите, посочени в този закон, на местни и чуждестранни юридически лица от източник в Република България. Печалбите и доходите начислени в полза на чуждестранни лица от източникРепублика България са изброени в чл. 12 от ЗКПО.
На основание чл. 195 от закона доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Данъкът се удържа от местните юридически лица, едноличните търговци или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица.
В конкретния случай българското дружество не начислява доход в полза на чуждестранно юридическо лице, а извършва продажба на софтуерен продукт, създаден от дейността. При продажбата се отчита приход, а не разход /доход за чуждестранното лице/. Полученият счетоводен приход участва по общия ред във формирането на счетоводния финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Данъчният финансов резултат се определя съобразно изискванията на част първа и втора от закона и се облага с корпоративен данък.
Предвид гореизложеното Ви уведомявам, че приходите от продажба на софтуер от дружеството не се облагат с данък при източника.
‘