общата система на данъка върху добавената стойност и чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно

Изх. №23-22-2376/29.12.2016 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” , е постъпилописмено запитване, прието с вх. №23-22-2376/23.11.2016 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано в България и извършва IT услуги в Германия по електронен път. Услугата се извършва на физически лица. Плащането е по банков път. Посочено е, че понякога след извършване на услугата плащане не постъпва по банков път.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как да се третира интелектуалната услуга (услуги по преработка на софтуер)? Задължително ли е дружеството да бъде регистрирано по ДДС в България?
2. Ако мястото на икономическата дейност е мястото на получаване на услугата, къде трябва да се начислява ДДС (VAT)? Как трябва да се извършва отчитането на фактурите и в какви срокове?
3. Следва ли тези услуги да се третират като услуги по реда на чл. 21 – 24 от ЗДДС?
4. Ако не постъпи плащане какво трябва да се направи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В писмото не е изложена подробна фактическа обстановка за вида на доставките от интелектуален труд предоставяни по електронен път, поради което при квалифицирането им следва да имате предвид следното:
В § 11 т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗДДС е дефинирано понятието стандартен софтуер. За целите на закона понятието е определено, като програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Предвид това, ако се предоставя стандартен софтуер, ще е налице доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. Стока по смисъла на този закон е всяка движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода, топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартния софтуер. В този случай данъчните основи на доставите се вземат предвид при определянето на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС, тъй като същите се определят като облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от ЗДДС.
В случай, че предоставеният софтуер не е стандартен по смисъла на закона, тогава следва да имате предвид, че за целите на ЗДДС е дадено определение на „услуги, извършени по електронен път“.
В § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС (изм. ДВ, бр.105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) законодателят е дал легална дефиниция на понятието „Услуги, извършени по електронен път“. Като услуги, извършвани по електронен път са посочени услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл.7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
В разпоредбата на чл.7, т.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент 282/2011) е указано, че понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
От дадената дефиниция е видно, че за да попадне една услуга в обхвата на услугите, извършени по електронен път е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
1.услугата да се доставя чрез интернет или електронна мрежа;
2.да се доставя автоматизирано;
3.намесата на човешкия фактор при предоставянето на услугата да е минимална;
4.отсъствието на информационни технологии да прави предоставянето на услугата невъзможно.
Също така, в чл.7, ал.2 от Регламент 282/2011 са посочени изчерпателно случаите на услуги, извършвани по електронен път.
В случай, че съобразно изложеното по-горе предоставяната от дружеството услуга се определя като услуга, извършена по електронен път, получател по която е данъчно незадължено лице, за определяне мястото на нейното изпълнение приложение намира чл. 21, ал. 6 от ЗДДС. По силата на посочената разпоредба мястото на изпълнение на доставката е мястото, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.Предвид изложеното във въпроса, че получателите са физически лица от Германия, то следва, че доставките ще са с място на изпълнение на територията на Германия, т.е. извън територията на България, поради което същите не се определят като облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и не се вземат предвид при определянето на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Когато получателят по доставката на услуга, извършвана по електронен път е данъчно незадължено лице, което е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на друга държава членка, предвид това, че мястото на изпълнение ще е в тази държава членка, за доставчикът възниква задължение за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност, в държавата членка където е мястото на изпълнение на доставката.
С цел улесняване спазването на фискалните задължения при предоставяне на услуги, извършвани по електронен път с Регламент (ЕС) № 967/2012 на Съвета от 9 октомври 2012 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на специалните режими за неустановени данъчно задължени лица, предоставящи телекомуникационни услуги, услуги за радио – и телевизионно излъчване или електронни услуги на данъчно незадължени лица (Регламент 967) е предвидено отпадане на задължението за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност във връзка с предоставените услуги във всяка една държава членка, в която е местоизпълнението на доставката. Това ще е възможно, ако доставчикът се възползва от предвидения специален режим, позволяващ този доставчик да се идентифицира за целите на данъка върху добавената стойност само в една държава членка, посредством режима за съкратено обслужване на едно гише.
По силата на чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да се регистрира за прилагането на режима има лице, за което са изпълнени кумулативно следните условия:
– е регистрирано на основание чл. 96, чл. 98, чл. 100, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС;
– извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребиваване в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект;
– е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;
– не е регистрирано за прилагането на специалния режим в друга държава членка, когато е установено по постоянен обект на територията на страната;
– не е в сила ограничението по чл. 156, ал. 12 от ЗДДС.
Правото се упражнява, посредством подаването на заявление по образец – Приложение № 18 към Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), (чл. 156, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 95, ал. 3 от ППЗДДС). Заявлението се подава по електронен път по реда на ДОПК с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на НАП чрез въвеждане на данните през приложението. В 7-дневен срок от постъпване на заявлението от страна на НАП се извършва проверка за наличие на основание за регистрация и в 7-дневен срок от приключването й се издава акт, с който на лицето се извършва регистрация или му се отказва такава. Връчването на акта се извършва по електронен път чрез електронно съобщение. Идентификационният номер за целите на регистрацията за прилагането на режима е идентификационният номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, като България ще е държавата членка по идентификация по смисъла на § 1, т. 80 от ДР на ЗДДС.
За дата на регистрация, съгласно чл. 156, ал. 5 от ЗДДС се счита първият ден на тримесечието, следващо календарното тримесечие на подаване на заявлението. Когато обаче първата доставка е извършена преди датата на подаване на заявлението за дата на регистрация се счита датата на първата доставка, при условие, че данъчно задълженото лице еподало заявление за регистрация най-късно до 10-ия ден на месеца, следващ датата на първата доставка ( чл. 156, ал. 7 от ЗДДС). В случай, че не се спази посочения срок в чл. 156, ал. 7 от ЗДДС, доставчикът трябва да се регистрира и да декларира дължимият за извършената доставка данък върху добавената стойност по реда и условията на държавата членка, в която е местоизпълнението на доставката, т.е. държавата членка където данъчно незадълженото лице – клиент е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Облагането на услугите от лице, регистрирано за прилагане на специалния режим за съкратено обслужване на едно гише е уредено в Раздел IV „Облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио– и телевизионно излъчване, или услуги, извършвани по електронен път“ от Глава осемнадесета от ЗДДС.
В случай, че данъчно задълженото лице от България се възползва от правото на специалната регистрация за прилагане на режим в Съюза, то следва да има предвид разпоредбите на чл. 159 и следващите от ЗДДС. В нормата на чл. 159а, ал. 2 от ЗДДС е регламентирано, че за документирането на доставките на услуги по глава осемнадесета от закона, се прилага законодателството на съответната държава членка по потребление. Данъчният период за регистрираните по тази глава лица е тримесечен и съвпада с календарното тримесечие.
Срокът за деклариране на доставките е регламентиран в чл. 159б от ЗДДС. Регистрираното на основание чл. 156 от закона лице подава справка-декларация за прилагане на специален режим по образец, определен с правилника от закона, за всеки данъчен период в срок до 20-о число на месеца, следващ данъчния период. Регистрираното лице, следва да подаде справка-декларация по образец приложение №32, съгласно чл. 119 от ППЗДДС. Данните по справка-декларацията се попълват въз основа на обобщение данни от електронния регистър по чл. 120, ал. 3 от закона. Електронния регистър следва да съдържа информацията посочена в чл. 120, ал. 3, т. 1 до т. 12 от закона.
Съгласно чл. 159б, ал. 10 от ЗДДС, регистрирано на основание чл. 156 от закон лице в срока за подаване на справка-декларация по ал. 4 е длъжно да внесе общата сума на данъка върху добавената стойност, който е изискуем за съответния данъчен период, в държавния бюджет по сметка на Националната агенция за приходите, в евро. Данъкът се смята за внесен на датата, на която сумата е постъпила в сметката. При плащането на сумата лицето посочва входящия номер на съответната справка-декларация.
При отразяване в електронния регистър на предоставената услуга в съответната държава членка по потребление, се изисква вписване на информация за датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, както и датата и размерът на получените плащания и начинът на плащане (чл. 120, ал. 3, т. 9 от ЗДДС), респективно всички авансови плащания (т. 10 от същата норма).
По трети въпрос:
В случай, че предоставяните от дружество услуги не се определят като услуги по електронен път, то за определяне мястото на изпълнение на услугите ще се определя по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. И това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Предвид § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС мястото на изпълнение ще е на територията на страната, с изключение на случаите, в които услугите се предоставят от постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност.
По четвърти въпрос:
В случай, че не е извършено плащане за извършена от дружеството услуга, няма основание за извършване на корекция на данъчната основа на извършената доставка. Следва да имате предвид, че неизвършването на плащане от страна на клиент е частно правно отношение, поради което въпросът не е от компетентността на приходната администрация и не би могла да се произнася.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар