общата система на данъка върху добавената стойност ). Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната п

Изх. № 53-00-195
29.09. 2015 г.
чл. 21, ал. 4 от ЗДДС
§ 1, т. 11 от ДР на ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството отдава офис помещения под наем, както и съпътстващи офис услуги на данъчнозадължени лица установени на територията надържави членки на Европейския съюз. Съпътстващите услуги предоставяни отдружеството са свързани със: снабдяване с канцеларски материали и консумативи, фотокопиране, отпечатване, изпращане на документи по факс, административно обслужване от рецепция, предоставянето на куриерски услуги, ползване на телекомуникационни услуги, интернет, сигурност, закупуване и ползване на офис мебели, техника и оборудване, предоставяне на пакет напитки /кафе, чай, вода/ и сандвичи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли, дружеството да начислява ДДС на съпътстващите услуги на основание чл. 21, ал. 4, т. 1от ЗДДС или доставката на тези услуги е с място на изпълнение там където е установен получателя, съгласно чл. 21, ал.2 от закона?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС (съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност ). Когато получател е данъчно задължено лице, установено на територията на страната, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната предвид чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, като съгласно чл. 54, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), във връзка с чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от доставчика по доставката.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието “лице, установено на територията на страната“ и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. “Постоянен обект“ по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието “постоянен обект“, следва да се имат предвид и чл. 11, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност за прилагането на чл. 44 от Директива 2006/112/ ЕО (Регламент 282/ 2011), съгласно който под “постоянен обект“, следва да се разбира обект, различен от мястото на установяване на стопанска дейност, който обект се характеризира с достатъчно равнище на постоянство и има подходяща структура от гледна точка на човешките и техническите ресурси, за да може да получава и ползва услугите, доставени за собствени нужди на този обект.Събразно практиката на Съда на Европейския съюз (Решение от 16.10.2014 г. по дело С-605/ 12 Welmory sp. z o.o.,) когато се определя един обект като постоянен от гледна точка на възможността същият да получи предоставените от доставчика услуги, следва да се изследва обстоятелството дали обектът отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, като тези ресурси предоставят възможност за ползване на получените услуги. В този аспект, в случаите, при които е налице обект, който има постоянна наличност на човешки и технически ресурси и отговаря на изискванията за минимална степен на постоянност, ако същият реално потребява услугите, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 21, ал. 2, изречение второ от ЗДДС – услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
В случай, че същите не извършват независима икономическа дейност на територията на страната и предвид изложеното не представляват постоянен обект на територията на страната, то получател на услугите, които не попадат в изрично предвидените от закона изключения, е чуждестранното дружество. Като изключение от тези правила за доставките на някои видове услуги са възприети специфични разпоредби, които отчитат мястото на фактическото извършване на услугата.
Мястото на изпълнение при доставка на услуги, които са свързани с недвижим имот е мястото, където се намира недвижимият имот, съгласно чл. 21, ал. 4 от ЗДДС (чл. 47 от Директива 2006/112/ ЕО), включително при предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници свързани с недвижим имот.
Съгласно свои решения Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) е определил условията за прилагане на тази разпоредба в смисъл, че между доставката на услуги и разглеждания имот трябва да е налице “достатъчно пряка“ връзка(Решение от 3 септември 2009 г. по дело С-37/08 RCI Europe, Решение от 7 септември 2006 г. С-166/05 по дело Heger).
В тази връзка за услугите описани в запитването, следва да се приеме, че са свързани с недвижим имот, ползван от чуждестранно лице на територията на страната и по силата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС тези услуги са с място на изпълнение на територията на страната. Това са услугите по отдаване под наем на имота, ползван от чуждестранното дружеството и/или представителството, топлофикационните и ВиК услуги, услугите свързани със стационарна телекомуникация и интернет на имота, услуги по поддръжката и ремонта на имота, правни, административнии други посреднически услуги относно имота. В тази група са охранителните и хигиенните услуги /вкл. зареждането с консумативи/ относно ползваните от чуждестранното дружеството и/или търговското му представителство офис и бизнес площи на територията на страната.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
.

Оценете статията

Вашият коментар