В Дирекция ”ОДОП” –
постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-349/ 06.08.2013 г. Поставени са следните въпроси:
1. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и е с предмет на дейност търговия със стъкло, изработка на стъклопакети, продажба на стъклени отпадъци. Предстои сключването на комисионен договор с фирма, нерегистрирана по ДДС в Италия, която да посредничи при намиране на клиенти на територията на Италия, ЕС и трети страни. В комисионния договор е уговорено възнаграждение, което се изплаща от дружеството на фирмата от Италия – посредник при намирането на клиенти, срещу издадена фактура за всяка конкретна доставка между тях. Къде е мястото на сделката по тази услуга предоставяна във връзка с намиране на клиенти за продажба на стоки, след като дружеството не е регистрирано по ДДС в Италия? Трябва ли да се издава протокол по чл.117 за тази услуга? В случай, че се издава протокол, има ли значение дали посредникът е регистрирано по ДДС лице? Ако трябва да се издава протокол по чл.117 има ли разлика при издаването, в случай, че клиента е от държава членка на ЕС, или от държавата на посредника, или е от трета държава, или е от България?
2. При осъществяване на ВОД, като обратен курс се извършват транспортни услуги от ЕС до страната. Правилно ли във фактурата за транспорт в ЕС като основание за неначисляване на ДДС се вписва чл.22 от ЗДДС? Трябва ли да се извършва начисляване на ДДС за транспортни услуги от и за ЕС на клиенти от страната?
3. Дружеството извършвадоставки от и на трети страни /Босна и Херцеговина/, като в някои от случаите, износа е с транспорт на дружеството или нает, за което издават фактура на клиента без ДДС. Правилно ли във фактурата за транспорт на клиента се прилага гл.Трета от ЗДДС и основание за неначисляване на ДДС – чл.30 от ЗДДС? Трябва ли като получател на фактурата за транспортнна услуга за трета страна да се издават протоколи по чл.117? Има ли значение дали доставчикът е регистриран по ДДС или не?
4. Във връзка с осъществяване на доставки от и за ЕС или трети страни се изплащат квитанции и фактури за гранични и други такси, зареждане с горива. Трябва ли да се съставят протоколи по чл.117 за тези услуги и такси, съответно и за доставките на горива?
5. Има ли някакви други специфични законови задължения, свързани с дружеството и описаните казуси?
Предвид изложената фактическа обстановка, във връзка с поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Доколкото сте посочили, Вие ще бъдете получател по доставка на услуга – посредничество. За да се определи прилажимия режим по ЗДДС, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид горната разпоредба, както и обстоятелството, че Вие сте данъчно задължено лице, мястото на изпълнение за тази доставка на услуга е на територията на страната.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката придоставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
В конкретния случай за дружеството, като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, от доставчик – фирма от Италия, която не е установена на територията на страната, ще възникне основание да начислите ДДС със ставка от 20 % по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС указва, че протокол се издава задължително в случаите по чл. 82, ал. 2 – от регистрираното лице – получател по доставката и на основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, същият следва да се отрази в дневника за продажбите през данъчния период, в който е издаден.
Условията и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в разпоредбите на чл.68 – чл.72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1, т.3 от същия закон, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, то лицето има право да приспаднеизискуемия от него данък като платец по глава осма.
По втори въпрос:
При извършване на транспортни услуги от съществено значение е статута на клиента, а именно – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга по транспорт на стоки е регламентирано в чл.22 от ЗДДС. Съгласно чл.22, ал.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва. По смисъла на чл.22, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3.
В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влезе в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българското дружество, доставчик на транспортниуслуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които същият следва да предостави на доставчика. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателят – в Общността или извън нея.
Когато получателят на дадена услуга е установен в държава членка на Общността, по силата на чл. 18, ал. 1 от регламента, доставчикът й може да приеме, че получателят има статут на данъчно задължено лице, ако е налице една от следните две хипотези:
– получателят на услугата му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и валидността на този номер и на свързаните с него име и адрес са потвърдени в съответствие с чл. 31 отРегламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС. Потвърждението се получава по електронен път, чрез интернет – страницата на Европейската комисия, достъп до която има и през интернет – страницата на НАП; или
– получателят все още няма идентификационен номер по ДДС, но уведоми доставчика, че е подал заявление за получаването на такъв. В този случай доставчикът е длъжен да се сдобие с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС. Длъжен е също да извърши проверка в разумна степен за точността на предоставената му информация. Според регламента проверката се прави с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките за установяване на самоличността и на плащанията.
По силата на чл. 22, ал. 3 от ЗДДС, когато транспортът на стоки се осъществява в рамките на Европейския съюз и се предоставя на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е на територията на държавата, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В случай, че получателят е данъчно задължено лице от държава членка, там е мястото на изпълнение на доставката. За доставки с място на изпълнение извън територията на страната данък не се начислява, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл.114, ал.4 от ЗДДС, когато данъкът е изискуем от получателя, във фактурата не се посочват размерът на данъка и данъчната ставка. В този случай във фактурата се вписва „“обратно начисляване““, както и основанието за това.
По смисъла на чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС, фактура/известие се издава по реда на закона, когато не възниква задължение за начисляване на данък за доставка на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона от данъчно задължено лице в рамките на независимата му икономическа дейност; във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък се вписва „“обратно начисляване““, както и съответната разпоредба от закона или правилника.
В тези случаи, като основание за неначисляване на данъка в издаваната фактура се посочва „“чл. 21, ал. 2 от ЗДДС““.
В случай, че извършвате транспортни услуги в рамките на ЕС за получатели – български фирми -данъчно задължени лица, следва да съобразите разпоредбата на чл.54, ал.2 от ППЗДДС. При доставка на услуга по чл. 21, ал. 1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Горната доставка е с мястото на изпълнение на територията на страната и е облагаема със ставката от 20 % по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС. В този смисъл, при извършване на транспорт в рамките на ЕС за български клиенти следва да начислявате данък.
По трети въпрос:
При извършване на транспортни услуги за данъчно задължено лице от територията на страната до територията на трета страна и обратно са приложими отново правилата за определяне на мастото на изпълнение на доставката на услуга по чл.22, ал.3 от ЗДДС и чл.21, ал.2 от ЗДДС. Когато клиентите са данъчно задължени лица – от държава членка или от трета страна – мястото на изпълнение е мястото, където е установен получателя – съответно държава членка или трета държава.
При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получател на услугата му е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното), ако:
– е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите – членки, в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б „“а““ от регламента); или
– получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчното задълженото лице, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е данъчно задължено лице или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл. 18, ал. 3, б. „“б““ от регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).
Нулевата ставка по чл.30 от ЗДДС ще бъде приложима само ако получател по доставката е български клиент и дестинацията на транспорта попада в изброените в чл.30, ал.1, т.1 ат ЗДДС.
В случай, че Вие сте получател по транспортна услуга по горните дестинации, ще е относим отговора по първи въпрос и съгласно чл.82, ал.2, т.3, чл.21, ал.2, чл.117 от ЗДДС следва да начислите данък, като разликата в конкретния случай е че следва да сесъобразите сприлагането на нулевата ставка по чл.30 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
Относно пътните такси, платени в държави членки и трети страни:
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС предвижда, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките на услуги е мястото, където е установен получателят, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Същевременно в ал. 4 на чл. 21 от закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като размерът й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни таксие налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е територията на съответните държави – членки и трети страни, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени пътни такси.
Предвид горните норми, за Вас не възн“