1_88/25.09.2009 г.
чл.4, ал.1, т.1 от КСО
чл.13.2 от Регламент № 1408/71
Във връзка с Ваше запитване, постъпило с вх.№……….. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”–гр………, изразяваме следното становище:
І. Приложимо законодателство и регистрация, съгласно българското законодателство на осигурител от държава членка на ЕС
От изложената в писмото фактическа обстановка се установява, челицето ще работи по трудов договор с работодател от Великобритания, който няма място на стопанска дейност на територията на Република България. Лицето е унгарски гражданин с разрешително за постоянно пребиваване на територията на страната ни и съществуващ ЕГН. Лицето ще полага труд на територията на Република България, където за неопределен срок е и семейството му /съпруг и син, които са български граждани/.
В конкретния случай липсват данни относно обстоятелството, дали лицето едновременно с това е наето или самостоятелно заето лице в друга държава-членка и поради тази причина в настоящото становище ще бъде разгледана само хипотезата, при която лицето упражнява трудова дейност единствено на базата на цитирания по-горе трудов договор.
Приложимото законодателство за лицата, включени в персоналния обхват се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент№1408/71(чл.13 – 17), като в чл.13, ал.1 от Регламента e изведено основното положение, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна – членка.
В чл.13.2 от Регламент № 1408/71 е установено правилото, отнасящо се до законодателството на държавата на трудова заетост, т.е. „lex loci laboris”. Съгласно посочената разпоредба всяко лице, което упражнява доходоносна дейност е подчинено на законодателството на държавата-членка, в която работи като наето лице, самостоятелно заето лице, моряк или държавен служител.
Видно от чл.13, параграф 2, б.„а” от Регламент (ЕИО)№1408/71 лице, което е наето на работа на територията на една държава-членка е подчинено на законодателството на тази държава, дори и ако седалището или мястото на стопанска дейност на предприятието или лицето, което го е наело на работа се намира на територията на друга държава – членка.
В хипотезата, описана от Вас, когато изпълнявате своята трудова дейност единствено на територията на Република България, ще е приложима разпоредбата на чл.13.2 от Регламента и спрямо Вас като наето лице, ще е приложимо българското осигурително законодателство. Предвид основните принципи, на които е изградена координацията на схемите за социална сигурност и в частност принципа на равно третиране, ще подлежите на задължително обществено осигуряване на основание чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) подобно всички български граждани, които са сключили трудов договор по Кодекса на труда.
В националното законодателство е предвидено осигурителните вноски за работниците и служителите да се разпределят между осигурителите и осигурените лица. За да не се поставят в неравностойно положение и да се защитят законните права на лицата, чиито работодатели са чуждестранни лица, спазвайки принципа за равно третиране, следва определеното приложимо право по реда на Дял IIот Регламента за тях да се прилага и спрямо работодателите им.
Следователно по силата на регламента, при така изложената в запитването фактическа обстановка, чуждестранният работодател ще има статут на задължено лице по смисъла на чл.14, т.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/. На същия с оглед задълженията му на осигурител във връзка с осигуряването на наетия от него унгарски гражданин по националното законодателство на Република България, ако не отговаря на условията на чл.3 от Закона за Регистър БУЛСТАТ (ЗРБ) и не подлежи на задължителна регистрация по силата на този закон, на основание чл.84, ал.3 от ДОПК, ще му бъде издаден служебен номер от компетентната териториална дирекция на НАП. Последната се определя по реда на чл.8 от ДОПК.
За издаване на служебен номер задълженото лице следва да подаде в съответната ТД на НАП искане по утвърден образец.
ІІ.Дължими задължителни осигурителни вноски при определено като приложимо българското осигурително законодателство
Съгласно чл.4, ал.1, т.1 от КСО, лицата наети на работа по трудово правоотношение подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица и на здравно осигуряване по реда на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравно осигуряване.
Задължението за осигуряване възниква от деня, в който лицето е започнало изпълнение на задълженията си, произтичащи от сключения трудов договор и продължава до прекратяването му.
По силата на чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за лицата, упражня-ващи дейност на базата на трудов договор се дължат върху получените, или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималнияосигурителния доход по ал.2, т.3 от горепосочената разпоредба и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, който съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ е определен в размер на 2 000 лв. за 2009 г.
Минималния месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии се определя със ЗБДОО и по конкретно, съгласно приложение към чл.8, т.1 от с.з. Приложението е таблица, в която е определен минималния месечен размер на осигурителния доход за съответните класове професии (разпределени в колони от 1 до 9), според поредния номер на реда (от 1 до 74 за 2009 г.), към който се отнася основната икономическа дейност на осигурителя. И така, минималния месечен размер на осигурителния доход се определя в зависимост от икономическата дейност на осигурителя и класа, къмкойто се отнася професията,упражнявана от осигуреното лице.
Предвид гореизложеното, за правилното приложение на българското осигури-телно законодателство в конкретния случай е необходимо да се определи основната икономическа дейност на осигурителя и класа, към който се отнася професията, упражнявана от осигуреното лице.
През 2009 г. осигурителните вноски за внасяне във фондовете за държавното обществено осигуряване /ДОО/ за лицата, работещи при условията на III категория труд, родени след 31.12.1959 г. са както следва :
– фонд „Пенсии ”в размер на5,8 % за сметка на осигуреното лице и 7,2 % за сметка на осигурителя
– фонд „Общо заболяване и майчинство” в размер на 1,4 % за сметка на осигуреното лице и 2,1 % за сметка на осигурителя
-фонд „Безработица” в размер на0,4 % за сметка на осигуреното лице и 0,6 % за сметка на осигурителя
Вноската за фонд трудова злополука и професионална болест и безработица /ТЗПБ/, която е диференцирана по групи основни икономически дейности се определя със ЗБДОО, като през настоящата година е в размер от 0,4 до 1,1 на сто, която съгласно чл.6, ал.6 от КСО е изцяло за сметка на осигурителите.
Лицата, родени след 31.12.1959 г., които подлежат на задължително осигуряване по реда на част първа от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд – чл.127, ал.1 от КСО. На основание чл.157, ал.6 от кодекса, осигурителните вноски за ДЗПО в Универсален пенсионен фонд се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за ДОО. Вноската е в размер 5 на сто за настоящата година, като се разпределя в размер на 2,2 % за сметка на осигуреното лице и 2,2 % за сметка на осигурителя.
По силата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/ здравноосигурителната вноска за лицата, получаващи доходи от трудови правоотношения се определя върху доходът, за който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО. Съгласно чл.2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г., здравноосигурителната вноска е определена в размер 8 на сто. Вноската се внася от работодателя в съотношение 60:40.
Съгласно чл.2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя/ЗГВРСНР/, същият се прилага за всички физически и юридически лица,които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон или по реда на специални закони.
Работодателят в настоящия случай не попада в персоналния обхват на закона. Също така не е приложима и регламентираната в §1 от Допълнителните разпоредби на ЗГВРСНР хипотеза.
С оглед посоченото и при зададената фактическа обстановка вноска за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя” не се дължи.
В чл.10 на Кодекса на труда/КТ/ изчерпателно са посочени правоотношенията, които попадат в приложното поле на закона.
Предвид обстоятелството, че страна по договора е чуждестранно юридическо лице, то договора не се регулира от КТ. За него няма да е приложима разпоредбата на чл.62, ал.4 от КТ и същият не следва да се регистрира в териториалните дирекции на Националната агенция за приходите.
От гореизложеното е видно, че задълженията за удържане и внасяне на задължителните осигурителни вноски и подаването на данни за осигурените лица в ТД на НАП по закон е на осигурителя. Осигурител по смисъла на чл.5, ал.1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
На основание чл.5, ал.4 от КСО в Националната агенция за приходи следва да се представят данни по редопределен с Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.