обстоятелството, че при сделка по покупко-продажба на недвижим имот, местният данък и дължимите такси (нотариална такса и такса за вписване) са свързани с доставките по смисъла на чл.26, ал.3, т.1 от

Изх. № 23-22-1329/10.08.2015 г.
ЗДДС, чл.26,ал.1ППЗДДС, чл.15
чл.26, ал.2
чл.26, ал.3
чл.26, ал.5
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-1329/…07.2015 г., касаещо приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
… ООД продава апартамент в нова сграда на физическо лице.
Цената на апартамента, посочена в нотариалния акт, е 120 000, 00 лв. с включен ДДС. Разходите за данъци и такси са на стойност 4000, 00 лв. като същите са за сметка на купувача.
Издадената фактура от … ООД във връзка с продажбата на апартамента е оформена по следния начин:
?Продажна цена – 100 000, 00 лв.
?Данъчна основа – 104 000, 00 лв.
?ДДС: 20 800, 00 лв.
?Сума за плащане: 120 000, 00 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Трябва ли нотариалната такса да се включва в данъчната основа на доставката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗДДС, данъчна основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена.
Видно от чл.26, ал.2, изр. първо от същата разпоредба, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон.
В ал.3 на чл.26 от закона във вр. с чл.15 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), данъчната основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, като данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се включват в определената по реда на чл.26 или чл.27 от закона данъчна основа на доставките, за които те са дължими.
В разпоредбата на чл.26, ал.5 от ЗДДС са указани изрично с кои суми данъчната основа на конкретната доставка не следва да се увеличава. Съгласно т.4 от разпоредбата, данъчната основа не включва сумите, платени на доставчика за покриване на разходите, направени от името и за сметка на получателя, когато тези суми са посочени изрично в счетоводството на доставчика. Доставчикът трябва да разполага с доказателства за действителния размер на извършените разходи. Това от своя страна означава, че в случаите когато доставчикът не е законово задължен да плати данък, мито, налог или такса по силата на нормативен акт, но ги е заплатил от името и за сметка на купувача, приложение ще намери разпоредбата на чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС.
Във връзка с фактическата обстановка в запитването, трябва да се има предвид и практиката на Съда на Европейския съюз (решение от 28.07.2011 г. по дело С-106/10 Lidl & Companhia срещу Fazenda Publica). В т.33 от посоченото решение, съдът на ЕС е приел, че „…за да могат данъците, митата, налозите и таксите да се включат в данъчната основа за начисляване на ДДС, въпреки че те не представляват добавена стойност и не са насрещна престация при доставката на стоката, те трябва да са непосредствено свързани с тази доставка…“.Също така, в т.34 от цитираното решение „…въпросът дали доставчикът е платил дадена такса от свое име и за своя собствена сметка е от определящо значение за включването на дадена такса в стойността на доставената стока и в такъв случай размерът на въпросната такса по принцип трябва да се включи в насрещната престация, която се взема предвид при изчисляването на данъчната основа…“.
Няма спор относно обстоятелството, че при сделка по покупко-продажба на недвижим имот, местният данък и дължимите такси (нотариална такса и такса за вписване) са свързани с доставките по смисъла на чл.26, ал.3, т.1 от ЗДДС, но предвид т.34 от решение от 28.07.2011 г. по дело С-106/10 Lidl & Companhia срещу Fazenda Publica, за да се увеличи с тях данъчната основа от определящо значение е дали доставчикът е платил дадена такса от свое име и за своя сметка. По аргумент на противното на т.34 от решението, в случай, че местният данък, нотариалната такса и такса за вписване не са за сметка на доставчика, то същите не следва да се включват при формирането на данъчната основа на облагаемата доставка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар