Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.

В Дирекция ОДОП …. постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-34 от 03.02.2020 г., относно прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството в рамките на търговската си дейност, планира да закупи недвижима собственост /апартамент/ в гр. …. с цел препродажба или отдаване под наем. Завършването на обекта /акт 16/ е предвидено в началото на 2021 г. Както строителят – продавач, така и дружеството са регистрирани по ЗДДС лица.
Поставени са следните въпроси:
1. По какъв начин и при какви условия и срокове може ДДС платен към строителя – продавач при закупуване на имота да бъде възстановен на дружеството – купувач?
2. В случай, че имотът бъде закупен и в последствие бъде отдаден под наем на физически лица и сделката от наема се облага с ДДС, то ще следва ли да бъде върнато възстановеното ДДС по т. 1?
3. При хипотезата на т. 2, при направени разходи за ремонт и довършване на апартамента, и закупуване на обзавеждане с цел привеждане в състояние годно за отдаване под наем, както и всички консумативи по ползването на апартамента от наемателя – при какви условия и срокове може да бъде възстановено?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка в отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
В чл. 92 от ЗДДС е разписан редът за извършване на прихващане, приспадане и възстановяване на резултат за периода – данък за възстановяване. Данък за възстановяване е налице по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, когато данъчният кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за периода.
Условията и редът за упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит са посочени в глава седма от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Необходимо условие е стоките или услугите да се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с текстовете на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.
За дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за закупените стоки и услуги на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, единствено ако не са налице ограниченията на чл. 70 от ЗДДС, при спазване на условията в чл. 71 от закона и правото на приспадане на данъчен кредит е упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС.
При положение, че за определен данъчен период е налице резултат данък за възстановяване по смисъла на чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, то същият се приспада и възстановява по реда на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗДДС данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3 от закона се прихваща, приспада или възстановява, както следва:
1. при наличие на други изискуеми и неизплатени данъчни задължения и задължения за осигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, възникнали до края на календарния месец на подаване на справка-декларацията, органът по приходите прихваща тези задължения с посочения в справка-декларацията данък за възстановяване; за остатъка, ако има такъв, се прилага редът по т. 2;
2. когато няма други изискуеми и неизплатени задължения по т. 1 или техният размер е по-малък от посочения в справка-декларацията данък за възстановяване, регистрираното лице приспада данъка за възстановяване или остатъка по т. 1 от дължимия данък за внасяне, посочен в справка-декларациите, подавани в следващите два поредни данъчни периода;
3. ако след приспадането по т. 2 остане данък за внасяне, той се дължи в срока по чл. 89 от закона;
4. ако след изтичането на срока по т. 2 има остатък от данъка за възстановяване, органът по приходите прихваща този остатък за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите, или го възстановява в 30-дневен срок от подаването на последната справка-декларация;
5. ако данъкът за възстановяване, по отношение на който е започнала процедура по приспадане, не е приспаднат изцяло към подаване на справка-декларацията за последния от двата данъчни периода, всеки друг данък за възстановяване по справка-декларация за някой от тези два данъчни периода се добавя към него и подлежи на възстановяване или прихващане наред с остатъка и в срока по т. 4;
6. ако не са налице условията по т. 5, за следващия посочен данък за възстановяване по справка-декларация започват да текат нови два поредни данъчни периода на приспадане, следващи периода, в който е посочен този данък.
На основание чл. 68, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/, ако след подаването на двете справки-декларации по чл. 92, ал. 1, т. 2 от закона е налице неприспаднат остатък от данъка за възстановяване, лицето посочва в клетка 80 на последната справка-декларация неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване, който подлежи на прихващане или възстановяване в 30-дневен срок. Ако в някоя от подадените две справки-декларации е деклариран данък за възстановяване, по отношение на който не е приложим чл. 92, ал. 3 и 4 от закона, този данък се прибавя към неприспаднатия остатък от данъка за възстановяване и също се посочва в клетка 80 на последната справка-декларация.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка /и представени документи/. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *