№26-Л-61
Дата:01.08.2011 год.
Регламент № 883/2004, чл. 12(1)
Относно: определяне и удостоверяване на приложимото законодателство спрямо граждани на Германия, които полагат труда си на територията на България
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено внас вх. № 26-Л-61/24.06.2011 г., Ви уведомяваме следното:
В Европейския съюз се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
Правилата са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, които се прилагат от 01.05.2010 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е да хармонизират, а да синхронизират системите за социална сигурност на държавите–членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите–членки в трансгранична ситуация.
Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Материалния обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). В случай, че полагат труда си единствено на територията на България, лицата са подчинени на българското законодателството. Това означава, че за германското предприятие работодател е възможно да възникнат задължения за превеждане на задължителни осигурителни вноски по законодателството на България. В случай, че възникне такова задължение следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 21(1) от Регламент № 987/2009 според която работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка. Тези работодатели могат да се договорят с лицата, за които е определено законодателство на друга държава–членка, да изпълняват от свое име задълженията на осигурителя по плащането на вноските (основаниечл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност в случай, че лицата с които се е договорил, не изпълняват въпросните задължения.
Следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство е приложимо не издава удостоверение за приложимото законодателство.
В Дял II от Регламент № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на другадържава–членка. Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудовоактивните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
От друга страна, като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава–членка.
Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава–членка.
Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.
Четвъртото изискване е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.
Законодателството, което е приложимо спрямо лицето се удостоверява с формуляр А 1 – „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя”. Формулярът удостоверява, че лицето е подичено само на законодателството на държавата–членка, която е издала формуляра. Това е единствената държава в която се дължат задължителните осигурителни вноски и от която лицето може да придобие право на обезщетения. Институциите са длъжни да се съобразяват с формуляр А 1, издаден от друга държава–членка и не могат да предприемат действия по установяване и събиране на задължителни осигурителни вноски за лице, което им представи удостоверение, надлежно издадено от институцията на друга държава–членка. Удостоверението е напълно унифицирано като структура, независимо от държавата–членка, която го издава и се представя на езика на който е издадено без да е необходимо да се превежда.
При наличие на задължителните условия, удостоверението се издава от компетентната институция на изпращащата държава–членка. Важно е да се знае, че удостоверението не се издава служебно от компетентната институция, а само след поискване от лицето или работодателя. Основание за това е разпоредбата на чл. 19(2) от Регламент № 987/2009, според която по искане на съответното лице или на работодателя компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство е приложимо по силата на Дял II от основния регламент, предоставя атестация, че такова законодателство е приложимо и, където е уместно, посочва до коя дата и при какви условия.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава–членка. В конкретния случай, преценката за наличието на условията, следва да се извърши от компетентната институция на Германия.
В допълнение към гореизложеното Ви уведомяваме, че ако наети лица, са изпратени за да работят на територията на друга държава–членка (от Германия в България), работодателят е задължен на основание чл. 15(1) от Регламент № 987/2009 да уведоми за ситуацията компетентната институция на изпращащата държава–членка (Германия).
В заключение Ви уведомяваме, че в чл. 16 от Регламент № 883/2004 е предвидена възможност институциите по приложимо право на държавите–членки, с общо споразумение, да предвидят изключения от членове 11 – 15 от същия регламент, ако това е в интерес на осигуреното лице. Предназначението на изключенията по чл. 16 от Регламент № 883/2004 е да се избягват неблагоприятни последици, които могат да възникнат от преходите между системите за социална сигурност на държавите–членки или от определеното като приложимозаконодателство за лицата в трансгранична ситуация. Единственото задължително условие за прилагането на чл. 16 от Регламент № 883/2004 е споразумението да е в интерес на осигуреното лице. Споразумение за изключение може да са постигне, ако е налице съгласие и на двете институции по приложимо право. Съгласно чл. 18 от Регламент № 987/2009 искането от работодателя или от съответното лице за допускане на изключения от членове 11—15 от основния регламент се представя, при възможност предварително, на компетентната институция, за прилагането на чието законодателство е отправено искане. Според практиката на институциите на мнозинството държави–членки, която е възприета и от НАП, сключването на споразумения по чл. 16 от регламента се приема за период препоръчително не по–голям от 5 години.
Ако за лицата, визирани в запитването се прилага българското законодателство, те биха могли да останат подчинено на законодателството на Германия, ако се постигне споразумение за това. За целта, лицата и/или техния работодател следва да се обърнат към компетентната немска институция (GKV, DVKA – Ausland), която да прецени наличието условията, и евентуално да отправи искане за прилагане на чл. 16 от регламента до Националната агенция за приходите. Ако лицата останат подчинени на немското законодателство, осигурителните вноски ще се дължат изцяло в Германия според законодателството на тази държава.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА НАП:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/