5_77 / 03.07.2008
ЗДДС, чл.21, ал.3
Относно: Определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга и право на данъчен кредит
Във връзка с подаденото от Вас писмо с вх. № 23-29-77/15.05.2008г. по описа
на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. София, Ви уведомяваме следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е получател на доставка по верификационни услуги от гръцка фирма, регистрирана за целите на ДДС като за целта гръцката фирма изпраща специалисти в България, които да извършат оглед на съоръженията и инсталациите на централата, а по-късно изпраща верифициран доклад от Гърция. В издадената фактура за първите 50% от цената, съгласно сключен договор, гръцката фирма начислява 19% ДДС.
Зададените въпроси са следните:
1.Правилно ли е начислен ДДС от страна на гръцката фирма?
2.Има ли право българската фирма на данъчен кредит за начисления 19% данък от страна на гръцката фирма?
Предвид гореизложеното и съобразявайки относимата към него нормативна уредба, Ви уведомявам следното:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент от механизма на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Според чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставки на услуги емястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Изключенията от основното правило по чл. 21, ал. 1 ЗДДС /за извършване на услуги/ са посочени в чл. 21, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗДДС, съгласно който мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянния обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
– получателят е лице, установено извън Общността или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, в която е установен доставчикът;
– доставяните услуги са услуги, изброени в т.2 на чл.21, ал.3
Видът на услугите, изложени в запитването попадат в хипотезата на чл.21, ал.3, т.2, б. „в”, а именно –услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер. Предвид това, за тези доставки ще се определи място на изпълнение на територията на съответната държава членка, където е установен получателят по доставката, ако е изпълнено кумулативно и първото условие, което e необходимо, за да се приложи разпоредбата на чл.21, ал.3, т.2, б.”в”. В конкретния случай, получател по доставката на тези услуги е Дружеството и за него възниква задължение за начисляване на данък по тази доставка, тъй като на основание чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя по доставката-данъчно задължено лице, когато доставчикът не е регистриран по закона лице(има се предвид по този закон –ЗДДС, а не за целите на ДДС въобще) и не е установен на територията на страната, и доставката е на услуги, посочени в чл. 21, ал. 3.
По отношение на начисленият 19% ДДС от страна на гръцката фирма, Дружеството няма право на данъчен кредит по ЗДДС. Съгласно чл.113 от ППЗДДС регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или този правилник. От разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС става видно, чеданъчен документ по смисъла на този закон е:1. фактурата; 2. известието към фактура и 3. протоколът. Оттук се налага извода, че фактурата издадена от страна на гръцката фирма не е данъчен документ по този закон, не се включва в отчетните регистри и за нея не може да се ползва правото на данъчен кредит по ЗДДС.
Единната система на ДДС в рамките на ЕС, обвързва правото на данъчен кредит с извършване на последващи облагаеми(приравнени на тях) доставки от регистрирани за целите на ДДС лица на територията на съответната държава членка. Условията и реда за приспадане на данъчен кредит са предвидени в националното законодателство на съответната държава членка.
В този аспект, тъй като понятието данъчен кредит по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗДДС не обхваща ДДС, начислен от доставчик, установен на територията на друга държава членка, въпросът, свързан с правото на данъчен кредит в този случай е извън компетентността на Изпълнителния директор на НАП.
Правилата, по които възстановява ДДС на чуждестранни лица, установени в държава членка, различна от тази, в която е начислен(платен) данъка, са регламентирани в Директива 79/ 1072/ ЕЕС от 06.12.1979г. и следва да са транспонирани в законодателството на другите държави членки на ЕС.
Предвид това, за механизма на възстановяване на начисления данък от страна на гръцката фирма следва да се съобразите със съответното законодателство в Гърция или да се обърнете към съответните органи на данъчната(приходна) администрация, на чиято територия е извършено начисляването.
Директор:
/Б. Атанасов/
‘