Определяне на данък върху недвижимите имоти.

ОТНОСНО: Определяне на данък върху недвижимите имоти.
В Дирекция „ОУИ” – … постъпи писмено запитване с вх. № ………../13.11.2012 г., относно определяне на данък върху недвижимите имоти.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: С данъчни декларации по чл. 14 от ЗМДТ, НК „ЖИ” е декларирала притежаването на нежилищни имоти на територията на Община ……..о – 20 бр. Дружеството уведомява общината, че на 19.09.2012 г. УС е приел първи етап на преоценка на имоти, за което прилага протокол. Съгласно това решение резултатите следва да бъдат отразени в счетоводните регистри към 01.01.2012 г.
Зададени са следните въпроси:
1. Върху коя отчетна стойност следва да бъде определен данъка за недвижимите имоти за 2012 г., включени в представеното ни решение на УС на НК „ЖИ”, за които е извършена преоценка?
2. Следва ли за 2012 г. да се вземе предвид преоценената стойност на недвижимите имоти или същата следва да се съобрази от данъчния орган, считано от 01.01.2013 г.?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
При определяне размера на данъка върху недвижимите имоти на предприятия, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти – данъчната им оценка съгласно приложение № 2. По смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ, “отчетна стойност“ е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане.
Изложеният казус не е свързан с данъчната оценка, съответно отчетната стойност при първоначално завеждане на новопридобит актив, а касае извършените последващи промени с този актив и определянето на нова обезценена/преоценена отчетна стойност.
Разпоредбите, регламентиращи реда за извършване на обезценка/преоценка на отчетната стойност на активите се съдържат в Закона за счетоводството /ЗСч/.
Текстът на чл. 13, ал. 3 от ЗСч изисква, последващите оценки на активите и пасивите да се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
На основание чл. 14, ал. 3 от ЗМДТ, при промяна на някое обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1, т.е. в двумесечен срок.
В чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ е предвидено, данъкът върху недвижимите имоти да се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи. Съгласно предложение първо на чл. 19, ал. 3 от ЗМДТ, при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка от месеца, следващ месеца на промяната. Тази норма не се прилага за нежилищните имоти, които са собственост на предприятията или върху които им е учредено ограничено вещно право на ползване предвид текста на чл. 19, ал. 4 от ЗМДТ.
В отговор на първи въпрос, предвид гореизложеното, при определяне на данъка върху недвижимите имоти за 2012 г., същият следва да се определи върху данъчната оценка /по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2/ на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи, т.е. към 01.01.2012 г., като не следва да се взема предвид направената обезценка/преоценка на активите през 2012 година.
По отношение на втори въпрос, с оглед текстовете на ЗМДТ, които са в сила към настоящия момент, от 01.01.2013 г. данъчната оценка, върху която следва да се определи данъка върху недвижимите имоти е по-високата между обезценена/преоценена отчетна стойност на активите и данъчната оценка съгласно приложение № 2.

Оценете статията

Вашият коментар