определяне на данъчна основа при разпоредителни сделки с имоти –държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост – чл. 26, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) &lt

Изх. № 06-00-4
Дата:09.05.2016 год.
ЗДДС, чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т. 3;
ППЗДДС, чл. 15.
ОТНОСНО: определяне на данъчна основа при разпоредителни сделки с имоти –държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост – чл. 26, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 06-00-4/09.05.2016 г., е поставен въпрос дали следва при разпоредителни сделки с имоти – държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост данъчната им основа да се увеличава с режийните разноски, които се заплащат от купувача на основание § 3 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, предвид изменението на разпоредбата на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Данъчна основа по смисъла на ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това дали доставката е облагаемаили освободена (чл. 26, ал. 1 от ЗДДС). Същата на основание чл. 26, ал. 2 от ЗДДС се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС данъчната основа по ал. 2 се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
Съгласно § 3, ал. 1 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост при прехвърляне на собственост и при учредяване на ограничени вещни права върху имот – държавна собственост, се заплащат режийни разноски в размер 2 на сто върху цената на правото. Предвид ал. 2 на същия параграф е видно, че тези суми постъпват по бюджета на съответния областен управител, министър или ръководител на ведомството – страна по сделката и се използват за покриване на разходите за административното обслужване на процедурите, в т.ч. за възнаграждения на експертите, участващи в реализацията им.
Следователно, предвид характера им, същите следва да се приемат за съпътстващи разходи, начислени от доставчика на получателя, пряко свързани с доставката на недвижимия имот, като с тях следва да се увеличи данъчната основа на същата при продажба на имоти държавна собственост по реда на Закона за държавната собственост. В този смисъл е и становище на изпълнителния директор на НАП с Изх. № 91-00-261/04.09.2007 г. относно данъчно третиране на доставки, свързани със земя и сгради и вещни права върху тях по Закона за данък върху добавената стойност в сила от 1 януари 2007 г.
Изменението на разпоредбата на чл. 15 от ППЗДДС е неотносимо в случая, доколкото същата е приложима за данъци и такси.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

Оценете статията

Вашият коментар