2_823/14.07.2014 г.
ЗМДТ – чл.14
– чл. 46, ал. 2, т. 1
– чл.49
– § 1, т. 5 от ДР
ГПК – чл.496, ал.2
ОТНОСНО: Определяне на момента на придобиване на недвижим имот при публична продан и на основата за облагане с данък при придобиване на имущество.
Със запитването прилагате копие на постановление за възлагане на недвижим имот и желаете становище по следните въпроси:
1.Коя е датата на прехвърляне на собствеността – датата на издаване на постановлението за възлагане или датата на влизане в сила на постановлението за възлагане ?
2.Коя е основата за определяне на данъка при придобиване на имуществото по чл.46 от ЗМДТ – цената с ДДС или цената без ДДС?
3.Коя е крайната дата на плащане на дължимия данък при придобиване на имущество?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
При публична продан на недвижими вещи, когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492-494 ГПК, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. Придобивното основание е постановлението за възлагане.
По силата на новия текст на чл.496, ал.2 ГПК /доп. обн., ДВ бр. 49 от29.06.2012 г./ от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота, т.е. купувачът придобива този обем права, които са притежавали длъжниците, собственици на недвижимия имот, предмет на проданта, от деня на влизане в сила на възлагателното постановление. Възлагателното постановление по чл. 496, ал. 1 ГПК е властнически акт, издаден от компетентен орган, от който се пораждат гражданско-правни последици. Придобивното основание е деривативно,тъй като правата на купувача при публична продан са производни от правата на собственика-длъжник. При обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК постановлението не влиза в сила и не произвежда свързаните със стабилния акт правни последици, включително вещноправен ефект, т.е. лицето, на което е възложен имота, не става собственик.
Следователно по отношение сроковете заложени в чл.14 и чл.49 от ЗМДТ от значение е деня на влизане в сила на постановлението за възлагане.
Привъзмездно прехвърляне на правонасобственост /респ.учредяванеили прехвърляне на ограничено вещно право/ върху недвижим имот в случаите, в които прехвърлителят е регистрирано по ЗДДС лице, данъкът при придобиване на имущества по ЗМДТ се начислява върху данъчната основа, определена от чл. 46, ал. 2, т. 1 ЗМДТ – т.е. върху по-високата между уговорената цена и данъчната оценка по Приложение № 2 към ЗМДТ. „Уговорена цена” е цената, по коятостраните попрехвърлителната сделка са постигнали съгласие, безначислен ДДС .
Аргумент в подкрепа на това становище намираме в легалното определение на “пазарна стойност“, съдържащо се в § 1, т. 5 от ДР на ЗМДТ, според коетотова е „цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. В пазарната стойност не се включва сумата на отстъпката или намалението”.
Аргумент в подкрепа на това становище се съдържа и в чл. 26, ал. 3 от ЗДДС, според която данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката, т.е. в случаите на възмездно прехвърляне на недвижим имот от регистрирано по ЗДДС лице данък се начислява върху основа, формирана от стойността на доставката, данъкът при придобиване на имущества по ЗМДТ и всички други данъции такси, ако такива са дължими за доставката.
‘