определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга съгласно разпоредбите на ЗДДС (в сила от 01.2010 г.)

20-00-358/17.06.2010 г.
ЗДДС, чл.12, ал.1
чл.21, ал.2
ППЗДДС, чл.117, ал.2, т.4, б.”б”
В Дирекция ОУИ … е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № …/… г. относно определяне на мястото на изпълнение на доставка на услуга съгласно разпоредбите на ЗДДС (в сила от 01.2010 г.)
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:
Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Общото правило относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентирано в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От описаната фактическа обстановка в запитването е видно, че … ООД има сключен договор за реклама на немска марка върху рекламни съоръжения тип „билборд” с немското юридическо лице …. Същото е ДЗЛ и е с постоянен адрес на регистрация гр….., Германия. В случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС. За дружеството, в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на данък. Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не попадат в кръга на облагаемите доставки по смисъла на чл.12, ал.1 от закона.
В тази връзка, във фактурата като основание за неначисляване на данък следва да бъде отразен чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Що се касае до поставеният въпрос относно дали трябва да се декларират във VIES-декларация извършените доставки на услуги за Германия, следва да имате предвид, че от 01.01.2010 г. на отчитане във VIES-декларация подлежат (освен вътреобщностните доставки и доставките като посредник в тристранна операция) ивсички услуги, чието място на изпълнение е в държава членка, различна от България. Същото е определено чрез разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС, която регламентира мястото на изпълнение на доставки на услуги, чиито получател е данъчно задължено лице.
В разпоредбата на чл.117, ал.2, т.4, б.”б” на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка.

Оценете статията

Вашият коментар