КСО – чл. 6, ал. 8 от КСО;
ДОПК – чл. 87, ал. 5 и ал. 6, чл. 128, ал. 1, чл. 171, ал. 1 ал. 2, чл. 172, ал. 1, чл. 173, чл. 174
Относно:Определяне на окончателен осигурителен доход на самоосигуряващо се лице. Погасителна давност на вземания за осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване.
Фактическа обстановка:
Подадени са заявления в ТП на НОИ – гр. .. за заверка на осигурителна книжка и определяне на окончателен осигурителен доход за 2004 г. от лицето ….. с ЕГН ….. Лицето се е осигурявало върху минимален осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответните години като упражняващо свободна професия за периода от 01.11.2001 г. до 01.03.2004 г., а от 01.03.2004 г. се осигурява върху минимален осигурителен доход в качеството на едноличен търговец.
Във връзка с подадените заявления в ТП на НОИ – гр. ….. от лицето е изискана годишната данъчна декларация за облагане на доходите му като физическо лице по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г. При прегледа на данните по годишната данъчна декларация /ГДД/ на лицето за 2004 г. финансовият ревизор, извършил проверката, е установил, че вколона 5.3 на Таблица 1 и Таблица 2 към Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход лицето е отразило облагаем доход от упражняване на свободна професия за периода І-ІІ.2004 г. в размер на 1508 лева, след приспадане на разходите за дейността. За периода ІІІ-ХІІ.2004 г. лицето е упражнявало дейност като едноличен търговец, от която няма реализиран облагаем доход – на съответния ред в Приложение № 2 от ГДД е деклариран отрицателен финансов резултат. За този период в кол. 5.1 на Таблица 1 и Таблица 2 към Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход е посочен нулев облагаем доход.
Според финансовия ревизор за 2004 г. се дължи осигурителна вноска за довнасяне върху окончателен осигурителен доход в размер на 1108 лева, формиран като резултат само за периода І-ІІ.2004 г. Този доход се получава като от облагаемия доход, получен от упражняване на свободна професия /1508 лв./ се приспадне минималният осигурителен доход, върху който са внасяни авансово осигурителни вноски /400 лева/.
Лицето е насочено към компетентната ТД на НАП за издаване на документ за погасени по давност осигурителни вноски за годишно изравняване на осигурителния доход за 2004 г. съгласно Указание на Главна Дирекция ”Осигурителни вноски и краткосрочно осигуряване” на НОИ – София с Изх. № 91-01-168 от 25.07.2008 г. С писмо до ТД на НАП – ….., офис – …. лицето е поставило въпроса дали са погасени по давност осигурителните вноски, отнасящи се за периода 01.01.2004 г. – 28.02.2004 г., вместо да попита за давността по отношение на изравнителните вноски за същата година. Отговорът на ТД на НАП – гр. Пловдив, съобразен със запитването, е в посока, че лицето няма просрочени задължения за същият период, т.е. че авансовите вноски са внесени. Въз основа на констатираното, лицето желае осигурителната му книжка да бъде заверена при минимален осигурителен доход.
Изпращате ни изисканата от лицето годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ /отм./ за 2004 г. за произнасяне по компетентност дали е погасена по давност вноската по годишно изравняване за 2004 г. Освен това, желаете да бъдете уведомени писмено и за следното:
1.Какъв е окончателният размер на осигурителния доход на лицето за 2004 г.?
2.Дължи ли се окончателна осигурителна вноска за м. януари и м. февруари 2004 г.?
3.Същата погасена ли е по давност, при положение, че се дължи?
Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище:
?Относно окончателния размер на осигурителния доход по приложеното копие на ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г.:
Годишният осигурителен доход на лицето за 2004 г. е определенвъз основа на доходите, декларирани в Приложение № 2 – Доход по част ІІ от дейност като едноличен търговец и в Приложение № 3 – доход по част ІІІ от упражняване на свободна професия. В Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2004 г. към ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г. са отразени следните данни:
– в колона 4 е посочен минималният осигурителен доход, върху който самоосигуряващото се лице е внасяло авансово осигурителни вноски – 200 лв., като за два от месеците този доход е в размер под минималния: за месец септември – 182.50 лв. и за месец декември – 194.73 лв., или общо сумата, записана на ред 13 в кол. 4 е 2377.23 лв. Доколко коректно е определен по този начин размерът на годишния осигурителен доход, върху който лицето е избрало да внася авансово осигурителни вноски, не се коментира, поради липса на информация за ползван през годината отпуск за временна неработоспособност /или друга причина за посочения размер на авансовия осигурителен доход/, за вида на осигуряването и др.
– на ред 13 от колона 5.1 е деклариран облагаем доход от стопанска дейност като едноличен търговец – нула, поради отрицателния финансов резултат от тази дейност, посочен на ред 7.2 от Приложение № 2;
– на ред 13 от колона 5.3 е отразена сумата 1508 лв. – облагаем доход от упражняванена свободна професия, намален с разходите за дейността, който е пренесен от ред 8 на Приложение № 3. Сумата от 1508 лв. е разпределена за периода, през който е упражнявана тази дейност – по 754 лв. месечно, съответно за м. януари и м. февруари;
Следвайки схемата за определяне размера на годишния осигурителен доход (сумата от ред 13 на колона 7 – сумата от ред 13 на колона 6), се образува окончателният размер на осигурителния доход за годината. Тъй като разликата, която се получава в случая е отрицателна величина (1508 лв. – 2377.20 лв.), осигурителни вноски за довнасяне съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО не се дължат.
Следва да отбележим, че така описания механизъм, по който се формира годишният осигурителен доход на самоосигуряващото се лице в Таблица 1 и Таблица 2 от Справката за определяне на окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ, е съобразен с разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО, която гласи, следното:
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по ал. 7 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Предвид изложеното, целта на годишното изравняване е внесените осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица да съответстват на годишна база на действителните им доходи от трудова дейнст за съответнатакалендарна година. В този смисъл чл. 6, ал. 8 от КСО определя, че годишният осигурителен доход се формира като разлика между облагаемия доход и осигурителния доход, върху който авансово са внасяни осигурителни вноски. С други думи, годишният осигурителен доход е доход, върху който се довнасят осигурителни вноски, като от реално получените доходи от трудова дейност за календарната година се приспадат авансово внасяните осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица.
?Относно погасителната давност за вземанията за задължителни осигурителнивноски:
От изложеното по първи въпрос е видно, че при така декларираните данни по приложеното копие на ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г. не се формират осигуригурителни вноски за довнасяне от лицето. Поради това, изразяваме само принципно становище по отношение на погасителната давност за вземанията за задължителни осигурителни вноски.
От 1 януари 2006 г. с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ се уреждат производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители /чл. 1 от ДОПК/.
Съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. С изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено /чл. 171, ал. 2 от ДОПК/.
Давностният срок спира да тече в случаите по чл. 172, ал. 1 от ДОПК, а с прекъсване на давността /чл. 172, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК/ започва да тече нова давност. Вземанията се отписват, когато са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон /чл. 173 от ДОПК/.
Давността не се прилага служебно, а по искане или възражение на длъжника. В практиката възражението за изтекла погасителна давност е способ за защита на длъжника при започнало производство по принудително събиране на задължението. Компетентният орган, който трябва да се произнесе по искането за прилагане на последиците от погасителната давност, е различен в зависимост от акта, който следва да се издаде, съответно действието, което следва да се извърши. В данъчно-осигурителната сметка погасените по давност задължения се отразяват, след което се извършва отписване на основание чл. 173 от ДОПК. Погасените по давност задължения не се включват в размера на задълженията, за които може да се образува производство за принудително събиране. Недопустимо е по писмено искане на задължено лице до съответната ТД на НАП за отписване на негово задължение за осигурителни вноски поради погасяването му по давност, компетентният орган да се произнесе, без преди това вземането да е било установено по основание и размер по предвидения в ДОПК ред.
Като правна последица от действието на така цитираните разпоредби за давността, с изтичането на давностните срокове по чл. 171 от ДОПК се погасява правото да се събере по принудителен ред публичното вземане, за което тези срокове са изтекли.
Самото публично вземане, макар и погасено по давност не се погасява като задължение- то остава дължимо. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, но те си остават дължими и могат, както да бъдат платени доброволно /чл. 174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл. 128, ал. 1 от ДОПК/. Следователно, възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не желае да упражни, като плати доброволно погасеното по давност задължение.
Давностните срокове и основанията за спирането и прекъсването им с оглед на приложимия закон следва винаги да бъдат обект на внимателен анализ от органа, компетентен да се произнесе относно изтеклата погасителна давност по искане, възражение или жалба на заинтересованото лице. В тази връзка, на основание чл. 10, т. 4 от Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП) с цел единното прилагане на данъчното и осигурителното законодателство е издадено указание Изх. № 24-00-28/21.04.2007 г. от Изпълнителния директор на НАП относно действията на органите по приходите във връзка с погасени по давност задължения, което е публикувано на Интернет – страницата на агенцията (www.nap.bg). В цитираното указание е дадено разяснение по различни въпроси, свързани с прилагането на погасителната давност спрямо данъчните и осигурителните задължения, включително за определяне на приложимия закон, когато давностният срок е започнал да тече при действието на друг закон /КСО, ДПК /отм./ и др./.
Във връзка с визираното в запитването указание Изх. № 91-01-168/25.07.2008 г. на НОИ – София, според което при констатиране в определени случаи на невнесени осигурителни вноски от самоосигуряващи се лица същите да се насочваткъм компетентната ТД на НАП за издаване на удостоверение, че определено тяхно задължение за осигурителни вноски е погасено по давност, Ви уведомяваме за следното:
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 7 от ДОПК задължените лица имат право да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това. По искане на регистрираното лице органът по приходите предоставя информация за всички обстоятелства, отразени в данъчно-осигурителната му сметка (чл. 87, ал. 5 от ДОПК). Органът по приходите издава удостоверение за наличието или липсата на задължения по искане на задълженото лице или въз основа на акт на съда в 7-дневен срок от постъпването на искането или на акта. В удостоверението се отбелязва и отговорността за чужди задължения. В удостоверението не се отбелязват задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения (чл. 87, ал. 6 от ДОПК). В удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК не се включват и задължения за осигурителни вноски, които са отписани поради изтекла погасителна давност по горепосочения ред на чл. 173 от ДОПК.