.№ М-94-Т-58
Дата: 29.05.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 6, ал. 8;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;
ЗЗО, чл. 40, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 30;
ЗДДФЛ, чл. 32;
ЗДДФЛ, чл. 35;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2.
ОТНОСНО: определяне на окончателен размер на осигурителния доход за държавно обществено осигуряване и задължително здравно осигуряване
В отговор на Ваше запитване, получено по електронната поща с вх. № ………….. от ……….. г. по описа на ЦУ на НАП, изразяваме принципно становище.
Изложената в запитването фактическа обстановка е следната :
Самоосигуряващо се лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, извършва дейност и има получени доходи като такова през месец януари. От 31-ви януари прекъсва дейността си и започва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). До края на годината не извършва дейност и няма други доходи.
Въпросите, които се поставят са:
1. При подаване на годишната данъчна декларация, разделя ли се дохода, получен през месец януари на 12 месеца, с цел изравняване на здравноосигурителните вноски за месеците от февруари до декември?;
2. Приспадат ли се здравноосигурителните вноски, внесени на основание чл. 40, ал. 5 за месеците от февруари до декември от облагаемия доход, за да се формира данъчната основа?;
3. При подаване на годишна данъчна декларация в Част I, т. 9 и т. 10 какво трябва да се декларира – „самоосигуряващо се лице” или „лице, което се осигурява по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО”?.
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с разпоредбите на ЗЗО, изразявам следното становище:
По въпрос № 1: Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително упражняващите свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – НООСЛБГРЧМЛ). Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на ДОО (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Съгласно тази разпоредба, окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата, които са регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, (ЗДДФЛ) и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Видно от изложеното в писмото Ви, Вие сте упражнявал трудова дейност като упражняващо свободна професия лице само през месец януари, поради което, при определяне на окончателен размер на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване, облагаемия доход, получен от тази дейност, деклариран в данъчната декларация по чл. 50 от ЗЗДФЛ, следва да се отнесе за месец януари, при спазване на цитираните по-горе разпоредби.
Здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (упражняващите свободна професия лица) се осъществява по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона на здравното осигуряване (ЗЗО) – авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Видно от разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т.2 от ЗЗО, във връзка с чл. 6, ал. 8 от КСО, окончателния размер на месечния осигурителен доход, върху който се дължат задължителни здравноосигурителни вноски се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в колона 5.3 на Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Тъй като в конкретния случай Вие сте упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице – свободна професия само през месец януари, при попълване на Таблица 2, целия облагаемия доход, получен от тази дейност, деклариран в данъчната декларация почл. 50 от ЗЗДФЛ следва да се отнесе за месец януари. В тази връзка в указанията за попълване на таблицата е посочено, че „месечния осигурителен доход в колони от 5.1 до 5.4 се определя като сумата в ред 13 на тези колони, се разделя на броя на месеците, през които е упражнявана дейността”.
Съгласно чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание, и не подлежат на осигуряване от Републиканския бюджет, са длъжни да внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Тези лица извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация. Следва да се има предвид, че в този случай Таблица 2 се попълва от лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО,когато същевременно имат получени доходи, подлежащи на данъчно облагане, съгласно данните от данъчната декларация. Видно от изложеното в писмото Ви, за периода, през който сте подлежал на задължително здравно осигуряване по реда на цитираната разпоредба, Вие нямате получени доходи, подлежащи на данъчно облагане, поради което за този период не следва да определяте окончателен размер на месечния осигурителен доход.
По въпрос № 2: Според описаната фактическа ситуация през течение на годината сте получавали единствено доходи от упражняване на свободна професия, т.е. в конкретния случай облагаемия доход и годишната данъчна основа следва да се формират по реда на Раздел ІІІ от глава пета на ЗДДФЛ – „Доходи от друга стопанска дейност”. На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 25 на сто разходи за дейността от упражняване на свободна професия. Съгласно чл. 30 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа се определя като облагаемият доход, придобит през течение на годината и формиран по реда на цитираната разпоредба, се намалява с:
– вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка,
а ако лицето не е самоосигуряващо се:
– с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО.
В конкретния случай доходът е реализиран от упражняваната от Вас свободна професия и според описаната в писмото Ви информация по това време сте бил регистриран като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Ето защо, при определянето на годишната данъчна основа от дохода следва да приспаднете само вноските, които дължите като самоосигуряващо се лице, включително определените за довнасяне в годишната данъчна декларация.
Вноските по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО могат да се приспадат само при формиране на годишна данъчна основа за доходи от:
?наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, подлежащи на деклариране в Приложение № 4 на годишната данъчна декларация (вж. чл. 32 от ЗДДФЛ);
?други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, подлежащи на деклариране в Приложение № 6 на годишната данъчна декларация (вж. чл. 36 от ЗДДФЛ),
Следователно, в конкретния случай липсва правна възможност за намаляване на вноските, които са внесени по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
По въпрос № 3: Както беше посочено в отговора на въпрос № 1, Вие следва да определяте окончателен размер на месечния осигурителен доход за ДОО и за здравно осигуряване само за дейността Ви като самоосигуряващо лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. В тази връзка във Вашия случай, при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в Част I следва да маркирате само т. 9 „самоосигуряващо се лице”.
ЗАМ.
/СТ. МАРКОВ/