КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;
НЕВДОВ – чл. 3, ал. 3, т. 1;
ЗДДФЛ – чл. 26, ал. 2;
ЗОДФЛ /отм./ – чл. 14, т. 5
ЗКПО – чл. 5, ал. 4, т. 1 и чл. 246
ОТНОСНО:Определяне на окончателен размер на осигурителния доход за доходите на едноличен търговец /ЕТ/ от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/
Фактическа обстановка:
За периода 2006 г.- 2010 г. едноличен търговец /ЕТ/ е извършвал хазартна дейност. Съгласно подадените декларации по чл. 246 от ЗКПО за тази си дейност търговецът подлежи на облагане с алтернативен на корпоративния данък, който е окончателен.
Въпрос:
Следва ли доходите на ЕТ, формирани от хазартна дейност, да вземат участие при определяне на окончателния размер на осигурителния му доход като самоосигуряващо се лице?
Във връзка с изложеното, изразяваме следното становище по запитването:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./ задължението за осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, включително едноличните търговци и собствениците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
За периода, през който упражняват дейност, самоосигуряващите се лица дължат авансово осигурителни вноски изцяло за своя сметка върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/.
Окончателен размер на месечния осигурителен доход лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО определят по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО /изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по ДОПК по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Декларираният облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност по смисъла на чл. 6, ал. 8 от КСО се определя по реда на чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/. В точка 1 от цитираната разпоредба /доп. – ДВ, бр. 84 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ е указано, че при определяне на годишния осигурителен доход едноличните търговци, упражняващи трудова дейност, вземат предвид -облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да го намаляват с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размера на пренесената данъчна загуба по реда на ЗКПО и премии/вноски по договори за застраховки “Живот“ и застраховки “Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър. Според ал. 2, точка 1 от същия член в облагаемия доход по ал. 1 не се включва счетоводният финансов резултат, формиран от дейности, които се облагат с алтернативни данъци по ЗКПО.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗКПО дейността от организиране на хазартни игри се облага с алтернативен на корпоративния данък. Следователно доходите на едноличните търговци от хазартна дейност, които подлежат на облагане с алтернативен данък по ЗКПО, не се включват в облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ и не участват при формиране на окончателния размер на осигурителния доход по реда чл. 6, ал. 8 от КСО.
Указанията за попълване на Приложение № 2 – за доходи от стопанска дейност като ЕТ към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. са съобразени с цитираните разпоредби, поради което приходите и разходите от дейности, подлежащи на облагане с алтернативен данък по реда на ЗКПО, се изключват при годишното данъчно облагане по ЗДДФЛ. За тази цел в Приложение № 2 е предвиден механизъм, по който същите се приспадат от счетоводния финансов резултат при данъчното преобразуване. В резултат на това приспадане на ред 9.1, част ІІІ от Приложение № 2 /и на ред 26, колона Б от Справка № 2 – размер на данъчната загуба, приспадната през съответната година/ се получава сумата на данъчната печалба, която се пренася на ред 13 в кол. 5.1 от Таблица 1 и Таблица 2 на Справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, т.е доходите от хазартни дейности, облагаеми с алтернативен данък по ЗКПО, не се включват в годишния осигурителен доход на самоосигуряващото се лице.
Във връзка с изложеното обръщаме внимание, че описаният по-горе ред за формиране на годишния осигурителен доход на едноличните търговци, извършващи хазартни дейности, е в съответствие с действащото за 2010 г. данъчно и осигурително законодателство, което се прилага за придобитите през 2010 г. облагаеми доходи, подлежащи на деклариране до 30 април 2011 г. По отношение на доходите от хазартна дейност, които сте получили през периода 2006 г.- 2009 г., следва да имате предвид, че съгласно приложимите разпоредби за съответния период и указания за попълване на утвърдените за всяка една от календарните години образци на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ/чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и приложенията към нея, посочените доходи също не участват при определяне на окончателен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 8 от КСО. Нормативното основание за изключване на доходите от хазарт за 2007 г. – 2009 г. се извежда от разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1 от ЗДДФЛ, докато относимата правна норма за 2006 г. е чл. 14, т. 5 от ЗОДФЛ /отм./, която дефинира като облагаем по този закон общият годишен доход след приспадане на обложените с еднократен данък доходи по реда на ЗКПО.
‘