ДИРЕКЦИЯ „ОБЖАЛВАНЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО”
Велико Търново, пл. “Център” 2п.к. 561 тел.: (062) 617 104факс: (062) 603 930
3_482/28.01.2008 г.
ЗДДФЛ, чл. 40, ал.4
Относно:Определяне на окончателния патентен данък при смърт на ЕТ и поемането на търговското предприятие от неговите наследници
Постъпило е писмено запитване, към което е приложено съдебно решение №161 на Окръжен съд, фирмено отделение. Със съдебното решение е вписано поемането на търговското предприятие на ЕТ на починалото физическо лице, от наследника му. Фирмата на починалия едноличен търговец е заличена от търговския регистър, считано от датата на съдебното решение. Поставен е въпросът дали е дължим невнесения размер на окончателния патентен данък, определен по реда на чл.59 от ЗДДФЛ за 2007 г., когато предприятието и фирмата на починалия едноличен търговец са поети от наследниците му?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ, обн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г., в редакцията му действаща от 2007г./, изразяваме следното становище:
Едно от общите правила за облагане с окончателен годишен (патентен) данък, разписано в чл.40, ал.4 от ЗДДФЛ (в редакцията му, действаща за 2007г.) предвижда, че когато патентната дейност се прекратява през течение на годината, с изключение на дейностите, посочени в раздел I, т. 1 и 2 на приложението към ЗДДФЛ, данъкът се определя пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на прекратяване на дейността.
Предвид правната същност на едноличния търговец, последният нямаотделна и независима правосубектност. Именно поради това, че търговското предприятие на едноличния търговец не представлява отделен и независим данъчен субект, то не може да бъде носител на данъчно задължение. Субект на данъчното право, а от там и носител на данъчното задължение е физическото лице.
В конкретния случай е налице прекратяване на патентната дейност през 2007г., поради смърт на данъчно задълженото лице. Това обстоятелство очертава хипотезата на чл.40, ал.4 от ЗДДФЛ (в редакцията му, действаща за 2007г.), поради което данъчното задължение за 2007 г. следва да бъде определено пропорционално на броя на тримесечията на извършване на дейността, включително тримесечието на прекратяване на дейността. Тъй като от приложеното към запитването копие на съдебното решение е видно, че датата на смъртта е 08.02.2007г., патентният данък е дължим само за първо тримесечие на 2007г.
Тъй като в запитването не сте посочили изрично какъв е вида на патентната дейност, Ви обръщаме внимание, че ако същата попада в обхвата на дейностите, посочени в раздел I, т. 1 и 2 на приложението към ЗДДФЛ, разпоредбата на чл.40, ал.4 от същия закон (в редакцията му, действаща за 2007г.) е неприложима и патентният данък за 2007г. на починалото лице е дължим в пълен размер за цялата година.
След смъртта на едноличния търговец, регистрираното от него предприятие е обект на правна уредба от действащото законодателство, съгласно която наследниците могат да извършват определени правновалидни действия. В конкретния случай наследниците са предприели действия по поемане на търговското предприятие на починалото лице. Предприятието е поето от наследника чрез вписването му като едноличен търговец, като към фирмата само е добавено името на наследника ие постановено заличаване от Търговския регистър на фирмата на починалото лице-наследодател. В случая правоприемника на търговското предприятие е задължен да внесе патентния данък.
Във връзка с по-горе изложеното, субект на данъчното право е наследника, който е приел наследството и поради това неговата правосубектност се разширява с поемането на търговското предприятие на наследодателя. Поради недостатъчната фактология в запитването не е ясно дали задълженото лице – наследника, извършва дейност след вписването му в търговския регистър. С цел пълнота на изложението следва да се отбележи, че ако лицето извършва патентна дейност и отговаря на условията по чл.39, ал.1 от ЗДДФЛ (в редакцията му, действаща за 2007г.), то ще подлежи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък и на собствено основание, съобразно относимите правни разпоредби.
‘