КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 10;
НЕВДПОВ – чл. 1, ал. 5 и § 1, ал. 1-3 от ДР
ОТНОСНО: Определяне на основната икономическа дейност на дружество, спрямо което е открито производство по ликвидация
В отговор на Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………/02.07.2013 г., Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
Търговско дружество (ООД), което от вписването му в Търговския регистър не е започвало дейност, ще бъде прекратено с ликвидация. За периода на ликвидацията ще бъде назначен ликвидатор, който да извърши необходимите действия за заличаване на дружеството от Търговския регистър.
Въпрос:
По какъв начин дружеството следва да определи основната си икономическа дейност, за да бъде съобразен минималният осигурителен доход за ликвидатора, при положение, че то реално не е извършвало никаква дейност?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед относимите разпоредби на Кодекса за социално осигуряване и актовете по неговото прилагане, изразяваме следното становище по запитването:
Съгласно чл. 156, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ при прекратяване на дружеството на основание чл. 154, точки 1, 2 и 5 и чл. 155 /от същия закон/ се открива производство за ликвидация. Ликвидацията се извършва по реда на глава седемнадесета /чл. 156, ал. 4 от ТЗ/.
Ликвидатор на дружеството е управителят, освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. По искане на контрольора или на съдружниците, които имат поне 1/10 от капитала, съдът може да назначи други ликвидатори /чл. 156, ал. 2 и ал. 3 от ТЗ/. Ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени съгласия с образци на подписите им /чл. 266, ал. 3 от ТЗ/.
Съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ възнаграждението на ликвидаторите се определя от:
1.общото събрание на дружеството с ограничена отговорност или акционерното дружество;
2.неограничено отговорните съдружници в търговските дружества – с единодушие;
3.съда, когато ликвидаторите са назначени от него;
4.длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията, когато ликвидаторите са назначени от него.
Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията както управителите и другите изпълнителни органи на търговските дружества /чл. 266, ал. 6 от ТЗ/. Ликвидаторите представляват дружеството и имат правата и задълженията на изпълнителния му орган /чл. 269, ал. 1 от ТЗ/.
Ликвидаторите са длъжни, като обявят прекратяването на дружеството, да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обявява в търговския регистър /чл. 267 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията /чл. 268, ал. 1 от ТЗ/. Ликвидаторите могат по съгласие със съдружниците, съответно с акционерите и кредиторите, да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите съдружници и кредитори /чл. 268, ал. 2 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация /чл. 268, ал. 3 от ТЗ/. Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството /чл. 273, ал. 1 от ТЗ/.
От цитираните разпоредби следва, че за периода на ликвидацията – от прекратяване на дружеството до неговото заличаване, въпреки че стопанската му дейност е преустановена, се извършват поредица от действия, чиято основна цел е да се довършат текущите сделки, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се удовлетворят кредиторите на прекратения правен субект. Задължен да осъществи посочените действия е именно ликвидаторът на прекратеното дружество, който го представлява, има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи. За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, като законът не предвижда хипотеза, в коятоликвидаторът да не получава възнаграждение.
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Според цитираната разпоредба, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за управителите, прокуристите и контрольорите на търговски дружества и на едноличните търговци, синдиците и ликвидаторите, членовете на управителните, надзорните и контролните съвети на търговските дружества, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицираните дружества, се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
Основната икономическа дейност на осигурителя се определя съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт, по икономическите дейности, посочени в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за всяка календарна година. Когато осигурителят осъществява две или повече икономически дейности, основната му икономическа дейност се определя от дейността, в която са заети най-голям брой лица, работещи по трудово правоотношение. В този случай при определянето й не се вземат предвид работниците и служителите, които са общофункционално свързани с всички дейности на осигурителя. При равен брой работещи по трудови правоотношения в отделните дейности основната икономическа дейност на осигурителя се определя по негов избор (§ 1, ал. 1-3 от горепосочената наредба).
Определянето на групата професии се извършва по структурата на Националната класификация на професиите и длъжностите – приложение № 2 към Заповед № РД-01-931 на министъра на труда и социалната политика от 27 декември 2010 г. (т. 3 от забележките към Приложение № 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2013 г.).
Когато осигурителят е търговско дружество в ликвидация, основната икономическа дейност за целите на определянето на минималния осигурителен “праг” е икономическата дейност, определена преди ликвидацията.
В разглеждания случай дружеството, спрямо което ще бъде образувано производство по ликвидация, въпреки че не е извършвало дейност, трябва да посочи коя от дейностите, обхванати от предмета на дейността му, е основна, за да бъде определен осигурителният доход на ликвидатора. При направената справка в Търговския регистър за вписаните обстоятелства относно дейността на дружеството се установява, че като предмет на дейност същото е декларирало редица дейности – транспортна, превозна, включително международен транспорт, спедиция, търговия на едро и дребно със стоки и продукция, внос, износ и т.н., но като основна икономическа дейност е посочило конкретна дейност по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008), която е възнамерявало да започне, а именно дейността “товарен автомобилен транспорт” с код 49.41 по КИД-2008. Следователно, доколкото преди ликвидацията дружеството не е осъществявало стопанска дейност, основната му икономическа дейност по смисъла на чл. 1, ал. 5 от горецитираната наредба е тази, която то само е определило като основна при вписването му в Търговския регистър.