Изх. № 07-00-6
Дата:13.03.2017 год.
ЗМДТ, чл. 21, ал. 4
относно: определяне на отчетната стойност на поземлен имот при обезценка след учредено право на строеж
В отговор на въпросите, които поставяте относно определянето на данъчната основа за целите на облагането с данък върху недвижимите имоти на поземлен имот, върху който е учредено право на строеж и впоследствие е извършена обезценка, в резултат на която отчетната стойност на имота е намалена от 1 124 925 лв. на 19 835 лева, като в същото време не е декларирана промяна в отчетната му стойност, изразявам следното становище:
Производствата по ДОПК се осъществяват при спазване на основните принципи, установени изрично в чл. 2 – чл. 6 ДОПК, между които са принципите на обективността и служебното начало. Принципът на обективността изисква органите по приходите и публичните изпълнители да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица /чл. 3, ал. 1 ДОПК/, а според принципа на служебното начало те са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения /чл. 5, ал. 2 ДОПК/.
Административните актове по ДОПК се основават на действителните факти от значение за случая /чл. 3, ал. 2 ДОПК/.
В тази връзка в рамките на ревизионното производство за установяване на задълженията за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци на ……… АД органът по приходите на общината следва да установи действителната отчетна стойност, по която имотът се води в счетоводството на предприятието, независимо че промяната не е декларирана по изисквания от закона ред. Данъкът следва да бъде определен върху по-високата между тази отчетна стойност и данъчната оценка на поземления имот по Приложение № 2 към закона.
В същото време бих искала да обърна внимание на обстоятелството, че условията и способите за извършване на преоценки и обезценки на дълготрайни материални активи, вкл. недвижими имоти, се регулира от счетоводното законодателство. Според изразени от , Дирекция „Данъчна политика“, становища /напр. писмо Изх. № 16-12-92 от 2016 г./ при прилагане на Националните счетоводни стандарти /НСС/ не е налице възможност за извършване на преоценка на дълготрайни материални активи /СС16 „Дълготрайни материални активи“/, но е допустимо извършването на обезценки съгласно СС 36 „Обезценка на активи“ – при спазване на обхвата на стандарта /т.1.1/ и при наличие на условията, регламентирани в т. 3.1 – т. 3.4 от същия.
Когато предприятието не е спазило изискванията на счетоводното законодателство и не е оценило правилно актива след първоначалното му завеждане, действителният размер на данъка, респ. таксата, би могъл да се установи с ревизионен акт по реда на глава петнадесета от ДОПК чрез възлагане на нова експертиза на лицензиран оценител на недвижими имоти.
За коректност бих искала да Ви уведомя, че изразеното становище към настоящия момент не намира подкрепа в съдебната практика на ВАС, според която при установяване на наличие на счетоводни данни за отчетната стойност на недвижими имоти, е неприложима разпоредбата на чл. 21, ал. 4 ЗМДТ, съгласно която при липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от данъчен орган за сметка на данъчнозадълженото лице. Това може да стане само при липса на счетоводни стойности. В решение№ 2899 от 20.03.2007 г. по адм. дИзх. № 7226/2006 г. ВАС приема, че данъчният орган незаконосъобразно е определил данъкаи таксата въз основа на оценката на сградата, извършена от лицензиран оценител. „Съдът правилно е приел, че отчетната стойност е тази при счетоводното завеждане на актива и е отменил данъчноревизионния акт като противоречащ на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и чл. 33, ал. 1 ЗСч /отм./. Извършената пазарна оценка има друго предназначение, изготвена е по различна от релевантната към спора методика и не е приета надлежно, за да бъде отразена счетоводно“ /мотиви от цитираното решение/.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР:
/Г. ДИМИТРОВА/
‘