Определяне на туристически данък по раздел VІІ,

.№08-В-2
Дата:09.06.2012 год.
ЗМДТ, чл. 61р;
ЗМДТ, чл. 61с.
относно: Определяне на туристически данък по раздел VІІ,
глава втора от ЗМДТ
В отговор на поставените въпроси относно определяне на данъка при пълен леглови капацитет за туристически обекти , Ви уведомяваме:
1. В първата хипотеза е налице преобразуване на търговско дружество чрез промяна на правната форма – глава шестнадесета, раздел ІІІ от Търговския закон. Новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация /чл. 264 ТЗ/.
Промяната на правната форма има действие от вписването в търговския регистър. Към този момент преобразуващото се дружество се прекратява и възниква новоучреденото /чл. 264з, ал. 1 и ал. 2 ТЗ/. Декларация по чл. 61р , ал. 5 ЗМДТ за 2011 г. за облагане с туристически данък за обекта се подава от новоучреденото дружество в качеството му на правоприемник на първото и лице, стопанисващо обекта на собствено основание, като данъкът при пълен леглови капацитет, респ. 30 % от него,се изчислява за 365 дни.
2.В хипотезата на обект, който е стопанисван през 2011 г. от повече от едно лица,включително при промяна на собственика на обекта, всяко от тези лица е данъчнозадължено и съответно всяко от тях следва да подаде декларация по чл. 61р, ал. 5 ЗМДТ. Данъчнозадълженото лице с подадената декларация определя дължимия от него минимум от 30 % от данъка при пълен леглови капацитет за периода, през който е стопанисвало обекта /напр. от 1 януари до 31 август – 243 дни/, като сумата от периодите на стопанисванена обекта от всички лица следва да е равна на 365 /366/ дни. Ако дължимият и внесен от лицето данък за този периоднадхвърля така изчисленият минимум от 30 % от данъка при ПЛК, очевидно е, че това лице няма задължения. По-сложен е случаят, при който лицето дължи и е внесло по-малка сума от изчисленият 30 % минимален данък. Тогава то ще дължи допълнително по-малката сума между:
а/ разликата между 30 % минимум от данъка при пълен леглови капацитет за периода /презкойто е стопанисвало обекта/ и дължимият и внесен от него данък или
б/ разликата между 30 % минимум от данъка при пълен леглови капацитет за обекта за цялата година и дължимият и внесен данък за цялата година от всичкиданъчнозадължени лица. Тази разлика следва да бъде изчислена от администриращия орган, като корекцията на задължението на лицето ще бъде извършена с акт по чл. 106, ал.1 ДОПК.
Това становище е базирано на принципа, че данък се дължи за нощувките в определен обект за един данъчен период, независимо колко време и от колко лица обектът е стопанисван.
3. При определяне на данъка при пълен леглови капацитет, респ. на минималния данък от 30 % , затуристически обекти – средства за подслон и места за настаняване по Закона за туризма, които са били категоризирани през 2011 г. или на които категорията е прекратена през същата година, становище е изразило , Дирекция «Данъчна политика» в писмо Изх. № 16-12-21 от 26.01.2012 г. /копие от което прилагаме/, според което данъкътсе определя за цялата година, т.е. за 365 дни. Мотивите в подкрепа на това становище са, че според чл. 61с, ал. 4 ЗМДТ данък се дължи независимо дали обектът се използва. Освен това във формулата на същата разпоредба, в елемента Д – «брой дни в годината», очевидно се има предвид броят на дните за една пълна година, в зависимост от това дали тя е високосна или не /365 или 366 дни/.
Обявяването за противоконституционни на чл. 61с, ал. 4 и ал. 5 ЗМДТ /РКС № 5 от 2012 г., ДВ, бр. 30 от 2012 г./ има действие от влизане в сила на решението занапред и не оказва влияние върху определянето на дължимия туристически данък за 2011 г.
Приложение: съгласно текста.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар