2_1517/13.09.2010г.
ЗМДТ – чл.13, чл.19 от Приложение №2
В запитването излагате следната фактическа обстановка: Постъпила е молба за издаване на данъчна оценка на земя, характеризирана в скицата на Службата по геодезия, картография и кадастър като трайно предназначение на територията- земеделска, с начин на трайно ползване -разсадник.
Въпросът, който отправяте е: по кой начин да бъде изготвена данъчната оценка на земята – по реда на чл.13 и сл. или по реда на чл.19 и сл. от Приложение №2 на ЗМДТ.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Има съществени различия в начина на изчисляване на данъчната оценка на земи в строителни граници и урегулираните поземлени имоти /УПИ/ извън тях, и на земеделски земи. Данъчната оценка на земите в строителни граници и на УПИ извън тях се определяв съответствие с нормите на чл.13 – 18 от Приложение №2 към ЗМДТ и са значително по-високи от данъчните оценки на земеделските земи, определени по нормите на чл. 19 – чл. 21 от Приложение №2 към ЗМДТ.
Характеристиката „начин на трайно ползване“ се използва единствено при определяне на данъчната оценка на земеделски земи. Земеделска земя е тази, отговаряща на кумулативните изисквания на чл. 2 ЗСПЗЗ. Според този текст земеделски земи са тези, спрямо които се изпълнени кумулативно следните условия:
-предназначени са за земеделско производство и
-не се намират в границите на урбанизираните територии (населени места и
селищни образувания), определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон;
– не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански
предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към такива сгради
-не са включени в горския фонд и .
От където следва, че имоти, които то не са предназначени за земеделско производство, не представляват земеделски земи.
Според нас проблемът тук се състои в определяне на устройствения статус на поземления имот, имащ за предназначение или използван като разсадник. Определянето на устройствения статут на имотите се извършва от служители на дирекциите ,Архитектура и градоустройство“ на общините или общинските служби по земеделие и гори, които черпят информация за целта от съответните устройствени планове и се отбелязва на служебната страница на декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти.
Следователно, въпросът относно определяне на устройствения статус на земя, представляваща „разсадник“ следва да бъде отнесен към единствено компетентните за това органи – съответните служби на общините.
‘