Изх. №08-Д-7
Дата:01.06.2011 год.
ДОПК, чл. 60 – чл. 67;
ДОПК, чл. 122;
ЗМДТ, чл. 21, ал. 4.
В ЦУ на НАП е постъпило Ваше писмо, в което поставяте въпроси относно прилагането на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ и Раздел ІІІ „Експертиза” от ДОПК по повод на образувано ревизионно производство. В тази връзка изразявам следното принципно становище по прилагане на цитираното данъчно законодателство:
В производствата по установяване на местни данъци и такси служителите на общините имат правата и задълженията на органи по приходите /чл. 4, ал. 3 ЗМДТ/. Доколкото поставените от Вас въпроси са свързани с конкретна фактическа обстановка по повод на ревизионно производство за установяване размера на местни данъци, същите разполагат с оперативна самостоятелност при извършване на преценка относно преминаването от ревизия по общия ред към ревизия по чл. 122 от ДОПК.
С настоящото писмо изразяваме принципно становище по въпроси, повдигнати във връзка с прилагането на разпоредби на ДОПК, като облагане следва да бъде извършено съобразно конкретиката на установените факти и обстоятелства от компетентния за това орган.
За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно в ал. 1 на чл. 122 от ДОПК и се установяват обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията към реда на чл. 122 от кодекса. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите, като в конкретния случай това е служителят от общинската администрация, осъществяващ ревизионното производство, и не е допустимо прилагането на разпоредбата само при предполагаемо наличие на основание. Причината да се вложи особено старание в установяването на обстоятелствата е, че ако не е налице някое от основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, то цялото производство ще бъде опорочено, тъй като не е допустимо издаването на ревизионен акт при прилагане на особения ред, ако не е налице основание за това /в този смисъл – Разяснение № 24-00-1 от 08.01.2009 г., процедура „Извършване на ревизия при особени случаи по реда на ДОПК”, Разяснение Изх. № 94-П-41 от 24.06.2009 г. на НАП относно: Определянето на задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъцина лице, което не подава декларация за облагане с данък/.
От изложеното е видно, че е подадена декларация по чл. 17 ЗМДТ за дължимия данък върху недвижимите имоти. В тази връзка и с оглед принципа на самостоятелност и независимост на органа, осъществяващ производството, в случай, че бъде установена необходимостта от преминаване към ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, би могло да се обоснове наличие на обстоятелствата в т. 4 от чл. 122, ал. 1 от ДОПК, а именно «липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството». Непредставянето на счетоводна отчетност трябва да е факт, който се е осъществил по повод извършените от ревизиращия екип действия. Независимо от това считам, че извършването на преценката за преминаване към ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК следва да бъде установено обективно и в условията на оперативна самостоятелност от страна на компетентния орган.
С ал. 4 на чл. 21 от ЗМДТ е предоставена правна възможност при липса на счетоводни данни данъчната оценка да бъде определяна и чрез ползване на вещи лица. Тъй като при установяване на местни данъци се прилагат правилата на ДОПК, възлагане на експертиза следва да бъде осъществено по реда, регламентиран в раздел ІІІ, глава осма от ДОПК. Съгласно чл. 60 от същия кодекс експертизата се възлага, когато за изясняване на някои, възникнали в производството въпроси са нужни специални знания, с каквито органа, който го води не разполага. Възлагането
на експертиза няма отношение към това по какъв ред протича ревизионното
производство – ревизия по общия ред или ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК.
Редът за възлагане на експертиза е регламентиран в разпоредбите на чл. 60 до
чл. 67 от ДОПК. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ДОПК, при възлагане на експертизата задължително се посочват предмета на експертизата и задачите, които се поставят на експерта и същата не може да излиза от обхвата на ревизирания период.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘