ОТНОСНО: осъществяване на дейност от юридическо лице с нестопанска цел
В Дирекция «ОУИ»-
е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-330/ 30.05.2012г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Регионална лозаро-винарска камара „
” е регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел за извършване на обществено полезна дейност в съответствие с разпоредбите на Закона за виното и спиртните напитки и във връзка с чл.38, ал.1, т.5 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. В устава като една от функциите е вписано „Взаимодейства с общинските съвети, централните и териториални органи на изпълнителната власт при разработването на икономическата им политикаи целевото финансиране на програми и проекти, включително и по въпросите на благоустройството и развитието на земеделските и лозарските райони и населените места”. На 05.04.2012г. е сключен договор за финансово подпомагане с ДФ Земеделие и камарата е изпълнител по „Междудържавна програма за промотиране на вино в трети страни /Русия, Китай/” с продължителност три години. Действията, които трябва да се извършат като изпълнители са :
1.Изработване на лого, уеб сайт и интернет реклама.
2.Информационни брошури, постери и папки.
3.Изложения в Хонг Конг, Шанхай и Москва.
4.Провеждане на дегустации по време на изложенията и презентации в хотели и ресторанти в Русия и Китай.
5.Връзки с обществеността, посещения в производствени единици от Русия и Китай в България и бизнес мисии в целевите страни – от България в Русия и Китай.
6.Рекламни дейности, които са публикации на статии в България, Русия и Китай.
За постигане на гореизложеното е избран подизпълнител – фирма от Гърция, която има опит при организиране и провеждане на промоции и изложения. За реално извършените действия ще се заплати на фирмата на база представени отчети и издадена фактура. Необходимите за презентации и дегустации вина ще се закупуват от гръцката фирма директно от производителите в България.
Поставени са следните въпроси:
1.Действията за осъществяване на поетите ангажименти стопанска дейност ли са за сдружението?
2.Налице ли е обстоятелство за регистрация по чл.97а от ЗДДС?
3.При положение, че реално мястото на провеждане на събитията и ползите от тях е в трети страни дължи ли се ДДС на фирмата подизпълнител?
4.Моля за разяснение относно мястото на изпълнение на получената услуга от фирмата, установена в Общността, съгласно ЗДДС и прилагане на новия регламент за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, отнасящи се до мястото на изпълнение на доставките на услуги?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ юридическите лица с нестопанска цел могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
В Закона за корпоративното подоходно облагане не се съдържа определение за стопанска дейност. На основание чл. 1, т. 2 той определя принципно, че когато местни юридически лица, които не са търговци, включително организациите на вероизповеданията, реализират печалби от сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и от отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество те са обект на облагане с корпоративен данък.
Данъчно задължените по реда на ЗКПО лица са определени с разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 на закона и това са местните юридически лица, учредени по реда на българското законодателство.
От посоченото до тук е видно, че юридическото лице с нестопанска цел е възможно да бъде обложено с корпоративен данък, когато извършва сделки посочени в чл. 1 от ТЗ. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13 – хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги на същата разпоредба. Като се има предвид това, за да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар /географски и предметен/, тъй като това би имало неблагоприятен ефект върху конкуренцията. Стопанска дейност се осъществява не само чрез сключване на сделките, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, но и чрез извършването на търговска дейност, непосочена в ал. 1. Съгласно чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност. Данъчното облагане е едно от тези правни условия. След като търговските дружества подлежат на облагане с корпоративен данък за печалбата им за целия обем на извършваната от тях стопанска дейност, а не само за търговската дейност в разновидностите, посочени в ал. 1 на чл. 1 от ТЗ, в същия обем за целите на ЗКПО следва да бъде обложена и стопанската дейност, извършвана от юридическите лица, които не са търговци /в случая ЮЛНЦ/. В противен случай субектите, извършващи стопанска дейност биха се оказали поставени при различни правни условия, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията.
Видно от посоченото в запитването част от дейността, която ще извършва данъчно задълженото лице ще бъде рекламна, информационна, провеждане на дегустации и други услуги и попада сред видовете търговски сделки, посочени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ или предметът и обемът на тази дейност изисква тя да се води по търговски начин /чл. 1, ал. 3 от ТЗ/.
Предвид гореизложеното, поради това, че не сме запознати с устава, с изискванията на сключения договор за финансово подпомагане, липсата на информация относно принципа на формиране на цените на поетите за изпълнение цени, поставена ли е цел за формиране на печалба не можем да изразим конкретно становище относноналичието на стопанска дейност за ЮЛНЦ. Това следва да прецените като вземете предвид посоченото до тук относно изпълнението на сделки по чл. 1 от ТЗ и възприетите за данъчни цели критерии.
В случай на определяне на дейността като такава, от която се реализират печалби от сделки по чл. 1 от ТЗ е налице необходимост от прилагане на разпоредбите на ЗКПО в неговата цялост, тъй като по смисъла на чл. 1, т. 2, чл. 2, ал. 1, т. 1 и чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2 юридическото лице с нестопанска цел при извършване на сделки по чл. 1 от ТЗ е данъчно задължено лице и реализираната печалба подлежи на облагане с корпоративен данък. Във връзка с правилното определяне на данъчния финансов резултат и данъкът е необходимо да се съобрази разпоредбата на чл. 30 от ЗКПО. Тази норма, регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридически лица с нестопанска цел. По смисъла на § 1, т. 17, б.“б“ от ДР на ЗКПО “неразпределяеми разходи“ са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел /чл. 30, ал. 2 от ЗКПО/.
Освен това, следва да се имат предвид и останалите разпоредби на закона относно данъците върху разходите и данък при източника, доколкото юридическото лице с нестопанска цел ще бъде платец на доходи по смисъла на чл. 12 от ЗКПО.
По втори и трети въпрос:
Юридическите лица, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/, свободно определят целите си и могат да се самоопределят като организации за осъществяване на дейност в обществена или в частна полза – чл. 2, ал. 1 от закона. Определянето се извършва с устава, учредителния акт или с изменение в тях, на основание чл. 2, ал. 2 от ЗЮЛНЦ. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2 – 6 от ЗЮЛНЦ.
Данъчно задължено лице, по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗДДС, независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. Като такава следва да се квалифицира извършваната дейност от юридически лица с нестопанска цел, когато се извършва по занятие и е източник на постоянен, регулярен доход. В този смисъл, юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани по съответния ред, придобиват статута на данъчно задължени лица, на основание чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, в случаите, когато същите извършват независима икономическа дейност.
Предвид гореизложеното и съобразно извършваните от Вас дейности, следва да прецените дали попадате в хипотезата на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС.
Във връзка с регистриция по чл.97а от ЗДДС, която е свързана с доставки на услуги между държави членки от съществено значение е дефиниране на естеството на извършваната услуга и определяне на статута на лицата – данъчно задължени/данъчно незадължени лица, както и естеството на извършваната услуга. В този смисъл, следва да се има предвид следното:
Общият ред за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, според която, когато получател на услугата е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на доставката, е където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика. Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Изключенията по отношение определяне мястото на изпълнение при доставка на услуга са регламентирани в чл. 21, ал. 3-7, чл. 22-24 от ЗДДС.
По отношение на статута на лицата следва да се има предвид разпоредбата на чл. 3 от ЗДДС, която разгледахме по-горе. Данъчно задължено лице, което извършва и освободени доставки и/или доставки или дейности извън рамките на независимата икономическа дейност, както и данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на данък върху добавената стойност, са данъчно задължени лица за всички получени услуги, по силата на чл. 3, ал. 6 от ЗДДС.
Предвид това, че от запитването не става ясно, дали РЛВК”
” може да се определи като данъчно задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1 и 6 от ЗДДС, както и да се прецени естеството на получаваните услугиот фирмата от Гърция /доколкото към запитването не е приложен договор/, обръщаме внимание на следното:
В случай, че се определите като данъчно незадължено лице и услугата, която получавате не попада в обхвата на чл. 21, ал. 4 и чл. 24 от ЗДДС, то в този случай, мястото на изпълнение на доставката на услуга следва да се определи по реда на чл. 21, ал. 1 от същия закон. В този смисъл, доставчикът – гръцката фирма има задължения за тази доставка.
В случай, че се определите като данъчно задължено лице и услугата не попада в обхвата на чл. 21, ал. 3 и 4, мястото на изпълнение при доставката на услугата следва да се определи по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС. Следва да се има предвид, че всяко данъчно задължено лице, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, подлежи на регистрация по реда на чл. 97а от закона.
По четвърти въпрос:
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.Следва да имате предвид, че мерките за прилагане на Директива 2006/112/ЕО, определени в Регламент 282/2011 г., имат задължителен характер и ще се прилагат от всички държави членки на ЕС.На доставчиците на услуги се вменява по-голяма отговорност при определяне настатута на получателите на услуги и допълнителни изисквания за доказателствата, с които следва да разполагат за целта. В Раздел 4 «Място на доставка на услуга», подраздел 1 «Статут на получателя»са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
В Закона за данък върху добавената стойност и правилника за неговото прилагане не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя – дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразятс правилата, регламентирани в него. Целта на регламента е да се гарантира еднакво прилагане на действащата система на ДДС чрез установяване на правила за прилагане на Директива 2006/112/ЕОи по-специално по отношение на данъчнозадължените лица, доставката на стоки и услуги и мястото на облагаемите доставки.