Осигурителен доход на лица, наети по национални програми за заетост в бюджетни предприятия

КСО – чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 3;
Наредба № 5/29.12.2002 г. – чл. 1, ал. 1 и чл. 5, т. 3
ОТНОСНО:Осигурителен доход на лица, наети по национални програми за заетост в бюджетни предприятия
Фактическа обстановка:
В изпълнение на национални програми за заетост Дирекция «Бюро по труда» е сключила договори с общини и бюджетни предприятия, съгласно които дирекцията възстановява направените от работодателите разходи за заплати и допълнителни възнаграждения по минимални размери, както и дължимите осигурителни вноски за наетите безработни лица.
Възнагражденията на наетите по програми за заетост лица, работещи при 6-часов работен ден, се формира на база минимална часова работна заплата в размер на 1.42 лв., считано от 01.01.2009 г. В месеци с 20 или 21 работни дни месечното възнаграждение на лицата пада под минималата работна заплата, изчислена пропорционално на отработеното време (180.00 лв.).
Въпроси:
1.Как се определя осигурителният доход в този случай?
2.Какво възнаграждение се вписва в т. 11 на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от Кодекса на труда при договорено почасово заплащане?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащата норматива уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставените въпроси:
Първи въпрос:
Съгласно чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход. Максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година и основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях, се определят със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 6, ал. 2, т. 1 и т. 3 от КСО).
От 1 януари 2008 г. не се определя минимален осигурителен доход за работниците и служителите от бюджетните предприятия по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на Закона за счетоводството (т. 4 от забележките към Приложение № 1 на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.).
От изложеното следва, че осигурителният доход на работниците и служителите, които работят в бюджетни предприятия по смисъла на §1, т. 1 от ДР на Закона за счетоводството, е полученото или начисленото, но неизплатено брутно трудово възнаграждение.
Втори въпрос:
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ работодателят уведомява териториалната дирекция на НАП (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление.
В чл. 5, т. 3 от наредбата е указано, че уведомлението (приложение № 1) съдържа данни за условията по трудовия договор, включително данни за размера на основното трудово възнаграждение на работника или служителя.Реквизитите в уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ са съобразени с действащото трудово и осигурително законодателство, поради което в т. 11 „Основно трудово възнаграждение” от същото се попълва месечното, дневното или часово възнаграждение на лицето в зависимост от уговореното с трудовия договор и системите на заплащане на труда.

Scroll to Top