3_2095/25.07.2013 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
чл. 6, ал. 3
НЕВД, чл. 1, ал. 3 и ал. 4
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1
Относно: осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски по договор за ученичество по чл. 230 от Кодекса на труда (КТ)
Съгласно изложената фактическа обстановка задълженото лице е акционерно дружество с предмет на дейност производство на дамско облекло. Назначило е няколко лица надоговор за ученичество по чл. 230 от КТ.Във връзка с изложеното поставя въпроса върху какъв доход се дължат осигурителни вноски за тези лица?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 15/2013 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 23/2013 г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ, обн. ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 33/2013 г.)изразяваме следното становище:
Редът и начинът на обучение на кандидати за работно място в предприятието е уреден чрез договора за ученичество (чл. 230 от КТ).
Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) с договора за ученичество работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът – да я усвои. При този вид договор, за разлика от останалите договори за квалификация, уредени в глава XI от КТ, обучението се извършва в процеса на работата, което означава, че за да се осъществи то, е необходимо ученикът да престира своята работна сила за изпълнението на определена трудова функция.
По своята правна същност договорът за ученичество е трудов договор, защото освен задължението за престиране на работната сила, съдържа и останалите съществени и необходими елементи на този договор – уговорки относно характера, мястото и времетраенето на обучението, договореното трудово възнаграждение и други.Съгласно ал. 4 на чл. 230 от КТ през времето на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Обучението е една клауза в съдържанието на договора за ученичество, която му придава известна специфика, но не го лишава от основната му юридическа характеристика на трудов договор. Законът въвежда ограничение по отношение срока на клаузата за обучение – то не може да продължи повече от 6 месеца, а по отношение на трудовите правоотношения след завършване на обучението по придобитата вече специалност – ограничението е до 3 години. Следователно договорът за ученичество е вид срочен трудов договор, съотнесен към разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ.
Освен това по отношение на договора за ученичество по чл. 230 от КТ са приложими императивните разпоредби както на чл. 63, ал. 2 от КТ, който указва, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1, а именно екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, така и на чл. 61, ал. 1 от КТ, съгласно който трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя преди постъпването на работа.
Следователно независимо от спецификата на договора за ученичество по чл. 230 от КТ, той се характеризира като трудов договор. Това означава, че за него се отнасят всички законови разпоредби, касаещи трудовото законодателство (чл. 233 от КТ).
Държавното обществено осигуряване с работника или служителя, който се обучава в процеса на работата си се провежда на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) се определят:
– максималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година;
– минималният месечен размер на осигурителния доход през календарната година за самоосигуряващите се лица, определен съобразно облагаемия им доход за дейността като самоосигуряващо се лице;
– основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година по дейности и групи професии, както и минималния осигурителен доход за тях.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, за които се въвежда минимален месечен размер на осигурителния доход за календарната година и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Разпоредбите на КСО относно елементите на осигурителния доход са доразвити в НЕВДПОВ. В чл. 1, ал. 2 от същата наредба е указано, че осигурителните вноски за лицата, работещи по трудови правоотношения, се внасят върху получените, начислените и неизплатени трудови възнаграждения или неначислените възнаграждения, включително възнагражденията за отпуските по чл. 155-157, 159, 161, 162, 166, 168 – 170 и 319 от КТ, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. За лицата, които съгласно условията на трудовия договор са работили при непълно работно време или не са отработили всичките дни през месеца, или са се намирали в отпуски, извън горепосочените, минималният осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя се определя пропорционално на законоустановеното работно време, съответно на пълния брой на работните дни през месеца (чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НЕВДОВ). В случаите на временна неработоспособност дължимото от осигурителя възнаграждение, което участва при образуване на осигурителния доход, също не може да бъде по-малко от съответната пропорционална част на минималния осигурителен “праг” (чл. 40, ал. 5 от КСО). С оглед пропорционалното намаляване на осигурителния доход, в броя на отработените дни, не се включват дните в неплатен отпуск по КТ и дните за които са получени обезщетения. Сумите за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се вземат предвид при определяне на “прага”.
Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) – универсален пенсионен фонд и здравноосигурителните вноски за работниците и служителите се внасят върху осигурителния доход, върху който се дължат вноските за държавното обществено осигуряване, определен съобразно разпоредбите на КСО, т.е. върху доход, не по-малък от минималния осигурителен “праг” (арг. на чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).
От цитираните разпоредби следва, че е напълно допустимо, когато получаваното брутно трудово възнаграждение от лицата е по-малко по размер от минималния “праг” за основната икономическа дейност на осигурителя и групата (класът) професии, към която се отнася заеманата длъжност, задължителните осигурителни вноски да се начисляват върху по-високата сума на “прага”. Това е така, защото размерът на трудовото възнаграждение се регулира от трудовото законодателство. Докато задължението за спазване на минимален осигурителен “праг” е въведено с горецитираните разпоредби на КСО и ЗЗО, които уреждат съответните осигурителни отношения и се явяват специални закони при определяне размера на осигурителния доход и задължителните осигурителни вноски.
‘