2_1595/ 03.01.2014 г.
КСО – чл.9, ал.3, т.2
– чл.9, ал.4 и ал.5
НЕВД – чл. 1а, ал.1 и ал.2
ОТНОСНО: осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски за времето, през което лицата са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи
Според изложената фактическа обстановка, със заповед № 143 от 17.09.2013 г. на основание чл.328, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/ сте уволнен от работа в Агенция „…………………..” гр………. Заповедта за уволнение е отменена с влязло в сила решение № 89 от 28.01.2011 г. по гр.дИзх. № …./2010 г. по описа на ДРС. С Решение № 58 от 22.02.2013 г. ДРС осъжда Агенция „……………………………..” да заплати сумата от 7254.35 лв. представляващаобезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, за времето през което сте останал без работа, поради незаконното уволнение от 17.09.2010 г. до 13.03.2011 г. При изготвяне на документи за пенсиониране сте установили, че осигурителят е внесъл осигурителни вноски за периодите на незаконно уволнение, не върху сумата на обезщетението 7254.35 лв., а върху сумата от 3575.66 лв., представляваща разликата между последното брутно възнаграждение в осигурителя Агенция „Пътна инфраструктура” и дохода върху който едновременно сте осигуряван като общински съветник през мандата 2007-2011 г.
Във връзка с изложеното, считате, че тълкуването на чл.9 от КСО от страна на работодателя е неправилно. Желаете да разберете върху каква сума следва да бъдете осигуряван и правилно ли е определен от работодателя, доходът върху който са внесени осигурителни вноски за периодите на незаконно уволнение и ако е правилно определен, как да се декларира останалата част от обезщетението пред НАП ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище :
При незаконно уволнение работникът или служителят съгласно чл.225, ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/ има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато лицето е работило на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.8, т.7 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които сеправят осигурителни вноски не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 225 от Кодекса на труда.
Предвид легалната дефиниция за осигурителен доходвъведена с чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), а именно,като доход върху който се дължат осигурителни вноски,обезщетенията по чл.225 от КТ не са осигурителен доход и доход, от който се изчислява пенсията и не следва да се декларират като осигурителен доход по реда на чл.5, ал.4 от КСО пред Националната агенция за приходите /НАП/.
В КСО съществува изрична разпоредба, която урежда зачитането на осигурителен стаж и внасянето на осигурителни вноски за времето, през което работник или служител е останал без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи и това е разпоредбата на чл.9, ал.3, т.2 от КСО. Съгласно тази правна норма за осигурителен стаж се зачитавремето, през което лицата по чл.4, ал.1, т.1, 2, 3 и 4 и чл.4а, ал.1 от КСО са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнението /чл.9, ал.4 от КСО/, а осигурителните вноски са в размерите за фонд “Пенсии“, съобразно категорията труд, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване, включително и за професионален пенсионен фонд и Учителския пенсионен фонд/чл.9,ал.5 от КСО/.
Съгласно разпоредбите на чл. 1а, ал.1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски /НЕВД/, осигурителните
вноски по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа или уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО (чл.1а, ал.2 от НЕВД).
На основание гореизложеното, считаме, че за периодите на незаконно уволнение през които уволненият е бил осигуряван при други осигурители /работодатели/, се дължат осигурителни вноски върху разликата, ако има такава, между последното брутно трудово възнаграждение при осигурителя, извършил неправомерното уволнение, но не по-малко от минималния осигурителен доход за длъжността и дохода, върху който лицето е осигурявано от другите осигурители.
‘