осигурителни вноски на наети по чл. 78 от Изборния кодекс (ИК) специалисти към Общинската избирателна комисия (ОИК) – Столична община

Изх. № ЕП-07-00-13
Дата: 08.11.2019 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 6;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3;
НЕВД, чл. 4;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11.

ОТНОСНО: осигурителни вноски на наети по чл. 78 от Изборния кодекс (ИК) специалисти към Общинската избирателна комисия (ОИК) – Столична община

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №ЕП-07-00-13 от 04.11.2019 г. г., е изложена следната фактическа обстановка:
В съответствие с чл. 78 от ИК и Решение №616-МИ от 15.08.2019 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК) ОИК – ….. община създава работни групи от специалисти за подпомагане дейността на комисията до обявяване на изборните резултати, както и сътрудници за подпомагане дейността й в изборния ден. Със специалистите и сътрудниците са сключени граждански договори съгласно Закона за задълженията и договорите, в които са определени размерите на месечните и еднократни възнаграждения. В отговор на отправено запитване от ОИК – …… община ЦИК изразява становище, че задължителните осигурителни вноски за тези лица са за сметка на държавния бюджет, а данъците се заплащат от лицата по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Поставени са следните въпроси:
1. Как се разпределят осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравноосигурителни вноски в Националната здравноосигурителна каса между осигурител и осигурено лице или са изцяло за сметка на държавния бюджет?
2. С кой код за вид осигурен ще се подават данни по реда на Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8 от 29 декември 2005 г.) в декларация образец №1?
Предвид така изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
В разпоредбите на чл. 83, ал. 7 и чл. 68, ал. 4 от ИК е посочено, че членовете на ОИК и членовете на РИК за времето, необходимо за работата им в съответната комисия, се осигуряват като лица, упражняващи трудова дейност на изборна длъжност. Осигурителните вноски по Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за тях са за сметка на държавния бюджет.
Съгласно чл. 78 от ИК за подпомагане дейността ? ОИК може да създава работни групи от специалисти. Възнагражденията на специалистите се определят от ЦИК с методиката по чл. 57, ал. 1, т. 7 от същия кодекс. За тези лица няма норма в специалния закон (ИК), която да указва, че осигурителните вноски за са сметка на държавния бюджет. Такава норма няма и по отношение на специалистите в работните групи към районните избирателни комисии (чл. 63 от ИК).
Според изложените в писмото факти и обстоятелства визираните лица полагат труд без трудови правоотношения.
Кръгът на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО. Тези лица са задължително осигурени за фонд „Пенсии“ на ДОО.
Съгласно цитираните разпоредби за лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец не са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които през съответния месец са осигурени на друго основание по КСО, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
Редът за задължително здравно осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, при условие, че същите попадат в обхвата на чл. 33 от ЗЗО, е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3 от същия закон. Съгласно б. „а“ на цитираната разпоредба за работещите без трудово правоотношение, които не подлежат на здравно осигуряване по реда на т. 1, 2 и 2а на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО и получават месечно възнаграждение (от един или повече възложители), равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ. В този случай осигуряващият удържа и внася здравноосигурителните вноски.
Същата разпоредбата на ЗЗО предвижда, че за лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание през съответния месец и получават месечно възнаграждение (от един или повече възложители) по-малко от минималната работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ, не се дължат здравноосигурителни вноски върху възнаграждението, получено за работа без трудово правоотношение. В тези случаи не се удържат и внасят здравноосигурителни вноски върху изплатените възнаграждения. При тази хипотеза лицата следва да внасят сами тези вноски на основание чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд (УПФ) за родените след 31.12.1959 г. е дохода, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО – чл. 157, ал. ал. 6 от КСО.
Осигурителните вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ и за здравното осигуряване за тези лица се разпределят между осигурителя и осигуреното лице съответно по реда на чл. 6, ал. 3, чл. 157, ал. 3 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1, т. 3, буква „б“ и „в“ от ЗЗО.
С цел ограничаване на месечният осигурителен доход до максималния размер на осигурителния доход и спазване поредността за ограничаване на същия, с разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски законодателят е определил, че когато съответното лице упражнява трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 и/или ал. 10 от КСО трябва да декларира пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски, като се спазва поредността, определена в чл. 6, ал. 11 от КСО.
В случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно тази разпоредба при изплащане на възнаграждение на самоосигуряващите се лица по смисъла на КСО за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО в УПФ за родените след 31.12.1959 г. и за здравното осигуряване върху доходите от работа без трудово правоотношение при определянето на окончателния размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, като декларират пред платеца на доходи, че са самоосигуряващи се лица.
Предвид гореизложеното, за специалистите в работните групи към районните избирателни комисии и ОИК се прилага общия ред за осигуряване на лица, полагащи труд без трудово правоотношение.
В тази връзка при подаването на данни с декларации образец №1 „Данни за осигуреното лице“ – приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-8/2005 г., в т. 12 – “вид осигурен” се попълва код 14 „за работещи без трудови правоотношения“.

ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/

5/5

Вашият коментар