КСО – чл. 6, ал. 3, чл. 7, ал. 1, чл. 157, ал. 6 и чл. 158;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1
ОТНОСНО: Осигурителни вноски върху присъдени суми за неначислени и неизплатени трудови възнаграждения
В отговор на Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………..с вх. № ………/27.06.2017 г., Ви уведомяваме за следното:
От изложеното в писмото Ви и приложените към него копия от съдебни решения е видно, че Вие сте осъдили бившия си работодател за това, че без Ваше знание след завръщането Ви от майчинство е намалил трудовото Ви възнаграждение за периода от 19.01.2013 г. до 29.06.2015 г. от 800 лв. на 350 лв. Съдът е признал за установено, че допълнителното споразумение, с което е бил изменен трудовият Ви договор, е неистински документ и е задължил работодателя да Ви заплати разликите до пълния размер на дължимото възнаграждение. Искате да получите съдействие във връзка с невнесените осигурителни вноски върху по-високата заплата, тъй като считате, че това би имало значение за размера на обезщетението Ви за безработица.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислени възнаграждения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от КСО са дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето, съгласно изискванията на основния принцип за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4, ал. 1 от Закона за счетоводството. Същите могат да бъдат изплатени или неизплатени.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1, в т.ч. за работниците и служителите, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл. 7, ал. 1 от КСО).
Поради уеднаквения осигурителен режим за социално и здравно осигуряване на тези лица по описания по-горе ред се внасят и осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и за здравно осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
От цитираните разпоредби следва, че работодателите (осигурителите) следва да внасят задължителните осигурителни вноски за наетите от тях лица и когато те не са начислявали своевременно и в пълен размер полагащите им се трудови възнаграждения, така както е уговорено с индивидуалните им и колективни трудови договори и както се изисква от разпоредбите на трудовото законодателство. За да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения, трябва да са налице безспорни доказателства, че е полаган труд по трудово правоотношение от лицата и че възнагражденията им са станали дължими.
В конкретния случай Вие можете да уведомите компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за възникналата ситуация с оглед предприемане на действия от органите по приходите за установяване и събиране на публичните вземания на НАП за задължителни осигурителни вноски. За тази цел е необходимо да подадете в ТД на НАП ….., офис ………, писмено заявление, придружено от подкрепящите го документи. Същото трябва да е подписано от Вас и да съдържа идентифициращите Ви данни и адрес за кореспонденция.
Обръщаме Ви внимание, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията (име и ЕГН) и адреса си за кореспонденция в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите. Изпратеното от Вас запитване не съдържа идeнтификацията по чл. 84 от ДОПК и не е подписано.
‘