Изх. №26-У-30
Дата:08.04.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 75.
Относно: Осигуряване и данъчно облагане на командирован служител в държава-членка на Европейския съюз за период, превишаващ 24 месеца
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № 26-У-30 от 16.03.2015г. по описа нана Националната агенция за приходите (НАП), Ви уведомяваме за следното:
1.По отношение на осигуряването:
Съгласно чл. 12 от Регламент (ЕО) 883/2004 срокът на командироването не може да превишава 24 месеца.
Член 16 от Регламент (ЕО) № 883/2004 обаче разрешава на компетентните институции на две или повече държави членки да сключват споразумения, предвиждащи изключения от разпоредбите на приложимото законодателство, в това число и от специалните разпоредби, регулиращи командироването.
Когато може да се предвиди или стане ясно, след като срокът на командироването е започнал да тече, че дейността ще отнеме повече от 24 месеца, между изпращащата държава и държавата по заетост може да се постигне споразумение по член 16, за да може работникът или служителят да остане подчинен на законодателството, приложимо в изпращащата държава.
В този случай работодателят или съответното лице представя незабавно искане до компетентния орган в държавата членка, чието законодателство съответното лице желае да бъде приложено спрямо него. Това искане трябва да бъде изпратено по възможност предварително.
Фактически е налице изтекъл срок на командироване и към този момент липсва съгласие по чл. 16 от Регламент (ЕО) 883/2004 между компетентните институции на България и Австрия.
При тази хипотеза, във връзка с изрично предвидения максимален срок на командироване съгласно нормата на чл. 12 Регламент (ЕО) 883/2004, в хода на процедурата по чл. 16 от регламента не е предвидена правна възможност за лицата да остане приложимо законодателството в сферата на социалната сигурност на изпращащата държава до получаване на съгласие за сключване на споразумение за изключение от правилото на чл. 12 от регламента.
В конкретния случай, след като се получи положително становище (съгласие) от компетентната институция на Австрия, ще е налице правно основание за внасяне на дължимите осигурителните вноски за командированото лице, съответно от датата на исканото продължаване на срока на командироването.
2.По отношение на данъчното облагане:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
?което има постоянен адрес в България, или
?което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
?което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
?чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Предвид конкретната фактическа ситуация, на базата на предоставената информация може да се приеме, че командированият служител остава местно лице за България и ако центърът на жизнените интереси се намира в България.
По отношение на данъчното облагане следва да имате предвид, че облагането на доходите от трудови правоотношения на българските физически лица е уредено в Глава пета, Раздел І от ЗДДФЛ и чл. 14 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Австрия.
Спогодбата с Австрия, която по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България и чл. 75 от ЗДДФЛ, се прилага приоритетно пред нормите на вътрешното законодателство, предвижда в чл. 14, ал. 1, че доходите от трудови правоотношения, получени от местно лице на едната договаряща държава въз основа на трудово правоотношение, се облагат с данък само в тази държава, освен ако трудът се полага в другата договаряща държава. Ако трудът се полага по този начин, така получените възнаграждения могат да се облагат с данък в тази друга държава.
Независимо от разпоредбата на ал. 1,възнаграждение, получено от местно лице на едната договаряща държава за положен труд в другата договаряща държава, се облага само в първата посочена държава, ако:
а) получателят пребивава в другата държава за период или периоди ненадвишаващи общо 183 дни във всеки дванадесет месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и
б) възнаграждението е платено от или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата държава, и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в другата държава.
В запитването е посочено, че лицето е командировано в Австрия за период, който превишава 183 дни в рамките на дванадесет последователни месеца. Следва да се отбележи, че се броят дните физически престой в Австрия, а не дните на формално командироване в тази държава, предвидени например в заповедта му за командироване (изключват се дните, в които лицето отсъства от Австрия например поради отпуски, болнични или други причини). Когато условията на чл. 14, ал. 2 от Спогодбата не са изпълнени едновременно, Австрия има право да облага трудовия доход на лицето още от първия ден, от който това лице полага труд в Австрия.
В случаите, в които местно лице на България получава доходи, които съгласно разпоредбите на СИДДО подлежат на облагане в Австрия, тези доходи се изключват от облагане в България при спазване разпоредбите на Глава V, чл. 23, ал. 1 от Спогодбата. С цел елиминиране на двойното данъчно облагане на доходите на командированото лице, СИДДО с Австрия предвижда метод „освобождаване с прогресия“. Следователно, работодателят може да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и Австрия, която има предимство пред вътрешното законодателство.
Следва да имате предвид, че ако Австрия счита физическото лице за данъчни цели за австрийско местно лице, лицето ще бъде чуждестранно лице за България. В този случай, тъй като трудът не се полага на територията на България,доходът няма да е от източник в България и съответно няма да подлежи на облагане по реда на българското законодателство.
ЗАМЕСТНИК – ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ГАЛЯДИМИТРОВА ‘