ОТНОСНО: Осигуряване и данъчно облагане на собственик и управител на ЕООД
В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ………..07.04.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
Изложена фактическа обстановка:
Лице, упражняващо свободна професия – инженер, иска да учреди еднолично търговско дружество /ЕООД/, на което да бъде едновременно управител, едноличен собственик на капитала и лицето, извършващо основната му дейност. Дружеството няма да назначава лица по трудови правоотношения. Управителят, освен управленски функции, ще изпълнява и задълженията на дружеството по ремонт на банково оборудване съгласно договори с банки в страната.
Въпроси:
1.Предвид гореизложените факти, достатъчно ли ще бъде, ако собственикът се осигурява като самоосигуряващо се лице?
2.Направените разходи за обслужваните обекти, намиращи се извън територията на гр. .., /за гориво, нощувки и храна/ признават ли се за разход на дружеството, ако са извършени от управителя – самоосигуряващо се лице, участващ пряко в дейността му.
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по данъчното и осигурителното законодателство, изразяваме следното становище по запитването:
Относно държавното обществено осигуряване:
На основание чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
3. /обявена за противоконституционна с РКС, ДВ, бр. 55 от 2000 г. – докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание/;
4. регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./.
Задължението за осигуряване на тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от същата наредба/. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и подписана от самоосигуряващото се лицев 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от наредбата/.
На основание чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за посочените лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл. 1, ал. 2 /чл. 2, ал. 3 от наредбата/.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО определят окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
По отношение на управляващите собственици и съдружници в търговски дружества /ЕООД и ООД/ следва да се има предвид регламента на чл. 141, ал. 7 от Търговския закон (ТЗ), според който отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества.
Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: „Пенсии”, „Общо заболяване и майчинство”, „Трудова злополука и професионална болест” и „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл. 6, ал. 3 от КСО – изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010г./.
Поради включването от 01.01.2010 г. на неначислените възнаграждения в обхвата на осигурителния доход на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и даденото в тази връзка определение за „неначислени възнаграждения” в указание на изпълнителния директор на агенцията Изх. № 24-00-7/25.02.2010 г. и указание за допълнението му /указанията са публикувани в сайта на НАП/, е необходимо да се отбележи, че не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по силата на договор на основание чл. 141, ал. 7 от ТЗ. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Предвид изложеното, когато собственикът или съдружникът няма определено възнаграждение за положен личен труд в качеството му на управител въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, установен за самоосигуряващите се лица.
От представената фактическа обстановка е видно, че намеренията Ви са да осъществявате дейността на дружеството само с личен труд, без участието на наети лица, като за тази дейност желаете да се самоосигурявате. Доколкото ще изпълнявате и задълженията на управител на дружеството, произтичащи от закона и вписването в търговския регистър, но без изрично сключен договор за възлагане на управлението и без определено възнаграждение за полагания управленски труд, за Вас остава приложим реда по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Относно регистрацията Ви като лице, упражняващо свободна професия, следва да имате предвид, че съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБРЧМЛ имате задължението да декларирате в компетентната ТД на НАП прекъсването или прекратяването на дейността в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В случай, че продължите да упражнявате свободна професия, при започване на дейността като като собственик на ЕООД, трябва да изберете за кое от двете основания да внасяте авансовите осигурителни вноски /арг. чл. 2, ал. 3 от горепосочената наредба/.
Относно прилагане на ЗКПО:
Физическото лице (собственик на капитала) и юридическото лице (еднолично дружество) са два самостоятелни данъчни субекта. За осъществяване на стопанската им дейност те могат да встъпват в различни по вид правоотношения.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закона да корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ разходите за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.
За да бъдат признати за данъчни цели разходите за пътуване и престой на едноличния собственик е необходимо същите да са извършени във връзка с дейността на дружеството. В тази връзка дружеството следва да наеме физическото лице /в конкретния случай едноличния собственик/ да извърши определени действия и изпълни задачи за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. Взаимоотношенията между дружеството и собственика могат да бъдат уредени по различен начин. Например с договор за управление по реда на ТЗ между съдружника, който е управител и дружеството или друг вид договор на основанието, на който лицето /собственик и управител/ работи в дружеството с личен труд за реализиране на предмета на дейност, с което се изпълнява едно от изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. От съдържанието, изпълнението и отчитането на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали „пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността” на дружеството.
Разходите за пътуване и престой във връзка с дейността следва да бъдат документално доказани в съответствие с изискванията за документална обоснованост, регламентирани в чл. 10 от ЗКПО. Доказателства в тази посока са договорите за възлагане от страна на клиентите, фактури, протоколи за извършената работа и други документи в зависимост от спецификата на извършваната дейност. Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, същите следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировките в страната. Нарушението на изискванията за документална обоснованост на разходите за пътуване и престой по реда на чл. 10 от ЗКПО е основание за извършване на увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 26, т. 1 от материалния закон.
Разходите за пътуване и престой, когато са изпълнени посочените по-горе условия за целите на ЗКПО, са данъчно признати по техния действителен размер. Тук обаче следва да се има предвид разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, че не се облагат с данък върху дохода получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения. При надхвърляне на посочения двукратен размер дневните пари се считат за доход за облагане на физическото лице по реда на ЗДДФЛ.
Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.