Изх.№ 04-13-18
Дата:19.06.2017 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11(1);
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11(3)(а).
ОТНОСНО: осигуряване на гражданин на друга държава
Във връзка с Вашето запитване, заведено с вх. № ………………./04.05.2017 г., Ви уведомявам следното:
След присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки.
Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС. В най-общия случай регламентите се прилагат към граждани на държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки (основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В случай, че лицето попада в приложното поле на горепосочените европейски регламенти и притежава статут на заето/самостоятелно заето на територията на друга държава-членка (Ирландия), е невъзможно да се осигурява по българското законодателство. Това е така, защото както вече беше отбелязано лицата, за които се прилага регламента, могат да бъдат подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004)
ЗАМ.
‘