осигуряване на изпълнителен директор и членове на съвета на директорите на акционерно дружество

2_1459/ 22.12.2014 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.7

Чл.6, ал.3
ОТНОСНО: осигуряване на изпълнителен директор и членове на съвета на директорите на акционерно дружество
В писмото е изложена следната фактическа обстановка, „………………….” АД е дружество с едностепенна система на управление, което се управлява и представлява от съвет на директорите, който се състои от три лица – две физически и едно юридическо лице. Един от членовете на съвета на директорите е избран за изпълнителен директор. Дружеството не упражнява стопанска дейност от няколко години.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1.Покакъвначинследвадасеосигуряватчленоветенасъветанадиректорите при положение, че дружеството няма дейност и е гласувано те да нямат възнаграждения?
2.За Изпълнителният директоркойтоевписан вТърговскиярегистърегласувано отсъвета на директорите, че също няма да му се изплаща възнаграждение, следва ли да бъде осигуряван в следните два варианта:
– при положение, че няма сключен договор за управление и изрично егласуваноданяма възнаграждение?
– при наличие на договор за управление, но без възнаграждение?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на осигуряване и на основание чл.10, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване /ДОО/ се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл. 6, ал. 2 от КСО/.
С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите и прокуристите на търговски дружества и на еднолични търговци и на техните клонове, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.
За тези лица, включително изпълнителния директор и членовете на съвета на директорите, осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл.6, ал.3 от КСО/.
Като „неначислени възнаграждения” на лицата, които осъществяват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества се определят дължими възнаграждения, които не са начислени, с други думи не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в Закона за счетоводството. Не е непременно задължително възнаграждението да се дължи по договора за управление, в зависимост от вида на търговското дружество, възнаграждението може да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин /Указание № 24-00-10/10.03.2010г. на Изпълнителния директор на НАП/.
На основание изложеното, обстоятелството, че едно физическо лице е вписано като изпълнителен директор или е член на съвета на директорите не е достатъчно, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал.1 от КСО, това задължение ще възникне от деня, в който лицето започне упражняване на трудова дейност по чл. 4 от КСО и при наличие на изплатени, начислениили договорени/определени по съответния ред възнаграждения.
Търговският закон /ТЗ/ въвежда изискване отношенията между част от лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО и съответното дружество да се уреждат с договор за възлагане на управлението, сключен в писмена форма. Например, съгласно чл.224, ал.7 от ТЗ, отношенията между дружеството и изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите. Отношенията с останалите членове на съвета могат да се уредят с договор, който се сключва от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на акционерите, или от едноличния собственик.
В тази връзка следва да се има предвид, че липсата на сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението не променя основанието на което лицата подлежат на осигуряване при условие, че упражняват трудова дейност, която по своята същност е дейност по управление и контрол на търговски дружества и им е изплатено, начисленоили определено възнаграждение. В противен случай, лицата, които не са изпълнили законовото изискване за сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението, биха били неоснователно облагодетелствани.
Разграничение между лицата, чиито отношения надлежно са уредени със сключен в писмена форма договор за възлагане на управлението и тези, за които, в нарушение на ТЗ, не е спазена предписаната от закона форма, би довело и до пренебрегване на един от основните принципи за равнопоставеност на осигурените лица /чл.3, т.3 от КСО/.
В заключение следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО, както и наличието на изплатени, начислени или неначислени възнаграждения с оглед дължимостта на осигурителните вноски се установява от органите по приходите на Националната агенция за приходите /НАП/ за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП е публикуванона интернет страницата на НАП: www.nap.bg

Оценете статията

Вашият коментар