КСО – чл. 9, ал. 3, т. 1;
НЕВДПОВ – чл. 1а, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО: Осигуряване на лице за времето, през което е било отстранено от работа заради образувано дисциплинарно производство по реда на Закона за държавния служител
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ………../27.02.2018 г., Ви уведомяваме за следното:
Според представената фактическа обстановка в запитването, срещу И.Д.С., служител в ……, е било образувано дисциплинарно дело, във връзка с което тя е била отстранена от работа. Дисциплинарното производство е приключило с налагане на наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното правоотношение. Заповедите, с които е наложено дисциплинарното наказание и е прекратено служебното правоотношение, са отменени с решение на Административен съд ….., оставено в сила от Върховния административен съд. Интересувате се, дали за срока на отстраняване на лицето от работа, се дължат осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване от …….. и дали това време се зачита за служебен и осигурителен стаж.
Предвид изложеното и с оглед разпоредбите по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) държавният служител може да бъде временно отстранен от работа от органа по назначаването, когато срещу него е образувано дисциплинарно дело.
Периодите на временно отстраняване от служба по чл. 100 от ЗДСл се зачитат за осигурителен стаж на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 (посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 не са работили поради незаконно недопускане или отстраняване от работа, или когато са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано на друго основание, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
От текста на разпоредбата, в редакцията й след 31.12.2012 г., е видно, че за осигурителен стаж се зачита и времето, през което лицата са отстранени и впоследствие възстановени на работа по реда, определен в специални закони. В тази хипотеза законът не поставя изискване да са налице незаконосъобразни действия на органа, извършил отстраняването, а само да е налице отстраняване и в последствие възстановяване на работа по предвидения в специалния закон ред.
Осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец (чл. 1а, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/).
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход (в това число лицата по чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО), осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 2 от НЕВДПОВ).
Осигурителните вноски са в размерите за фонд “Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване (чл. 9, ал. 5 от КСО). Тъй като в Закона за здравното осигуряване не е въведен ред за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО, то за този период не възниква задължение за осигурителя за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноски.
Осигурителните вноски в случаите на възстановяване на работа по реда, определен в специални закони, се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването (чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО).
На основание чл. 5, ал. 4, от КСО осигурителите са длъжни да подадат данни за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 от КСО в компетентната териториална дирекция на Националната агенция по приходите (ТД на НАП). Данните се подават с декларация образец № 1 и 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (декларации образец № 1 и 6). Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1, буква „б“ от посочената наредба декларация образец № 1 се подава в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 1 от КСО – до 25-о число на месеца, следващ месеца на възстановяването. Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация образец № 1 (чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредбата). Осигурителите, които прилагат схема на централизирано разплащане на осигурителните вноски не подават декларация образец № 6 (чл. 2, ал. 3 от същата наредба).