3_941/17.04.2015 г.
КСО чл.4, ал.1, т.7
Относно: осигуряване на ликвидатор на неправителствена организация
Според изложеното в запитването и допълнително уточнение Фондация „ПППП” гр. Л е в процес на ликвидация и има вписан ликвидатор съгласно решение на Окръжен съд Х № 111 от 13.10.2014 г. На 28.10.2014 г. на основание чл.14, ал.4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ е публикувана покана в „Държавен вестник”, с която се канят кредиторите на неправителствената организация да предявят вземанията си в шестмесечен срок от обнародването на поканата.
Във връзка с горното се поставя въпросът до кога трябва да се внасят осигурителни вноски за ликвидатора – до 13 април на 2015 г. или до 28 април на 2015 г., ако договорът влиза в сила от датата на съдебното решение 13.10.2014 г. и периодът на ликвидация е шест месеца?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 22/2015 г.)изразяваме следното становище:
Ликвидацията е прекратяване съществуването на ЮЛНЦ. В общия случай тя се извършва от управителния орган или от назначено за целта лице. Ако не е определен ликвидатор от управителния орган, такъв се назначава от окръжния съд по седалището на ЮЛНЦ. ЗЮЛНЦ препраща към разпоредбите на Търговския Закон /ТЗ/ за процедурата на ликвидация.
В случая с юридическите лица с нестопанска цел това включва преминаването през няколко етапа, първият от които е постановяване на решение за прекратяване на ЮЛНЦ, взето от органа, в чиято компетентност попада вземането на подобно решение (напр. настоятелството на фондацията). Решението трябва да определи също ликвидатор/и и срок за извършване на ликвидацията. Минималният възможен срок за извършване на ликвидацията е шест месеца, считано от постановяване на съдебното решение, с което се открива производството по ликвидация. Производството по ликвидация се открива със съдебно решение, с което се вписва ликвидаторът и срокът за извършване на ликвидацията. След постановяване на съдебното решение за откриване на производството, се обнародва покана в Държавен вестник до кредиторите на ЮЛНЦ за предявяване на вземанията им. По време на ликвидацията основна задача на ликвидатора е да удовлетвори кредиторите на ЮЛНЦ от неговото имуществото, както и да събере вземанията му. Последният етап е заличаване на ЮЛНЦ от регистъра към съответния съд. Когато юридическото лице с нестопанска цел е в производство по ликвидация, ликвидаторът е оправомощен да го представлява и съответно – да поиска заличаване на вписването на фондацията. Производството приключва с постановяването на съдебно решение, с което се заличава ЮЛНЦ от регистъра към съда.
Разпоредбите на чл. 18, ал. 1, т. 6, 8 и 9 от ЗЮЛНЦ предвиждат, че на вписване в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел подлежат прекратяването на юридическото лице с нестопанска цел, имената, съответно наименованието, както и адресът на ликвидаторите и заличаването на юридическото лице с нестопанска цел.
Пряка последица от постановяването на решение за вписване вследствие на реализираното по реда на чл. 595 – 607 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) производство е, че веднага след издаването му определеното обстоятелство се отразява в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел. Вписването на обстоятелства относно сдруженията и фондациите в съдебния регистър има оповестително, доказателствено и конститутивно действие. Този регистър се води с цел да бъдат информирани заинтересуваните лица за определени факти относно конкретното юридическо лице с нестопанска цел, той е публичен и достъпен за всички.
Вписаните в регистъра по чл. 17 от ЗЮЛНЦ обстоятелства имат формална доказателствена сила – до доказване на противното, се считат за съществуващи и всяко добросъвестно лице може да се позове на тях, дори ако реално не съществуват. По силата на чл. 599, ал. 1 от ГПК вписаното обстоятелство се смята известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването и обратно – съгласно ал. 3 от същата разпоредба невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица и не могат да им бъдат противопоставени. Т. е. установена е необорима презумпция за знание на вписаните в регистъра за юридическите лица с нестопанска цел обстоятелства. Конститутивното действие се изразява във факта, че промените настъпват по силата на съдебното решение, с което искането за вписване се уважава. По този начин се упражнява съдебен контрол върху промените в статута на фондациите.
Нормите на ТЗ уреждат, че ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки само ако това се налага от ликвидацията /чл. 268, ал. 1 от ТЗ/. Ликвидаторите са длъжни да уведомят Националната агенция за приходите за започналата ликвидация /чл. 268, ал. 3 от ТЗ/. Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството /чл. 273, ал. 1 от ТЗ/.
От субсидиарно приложимите разпоредби на ТЗ следва, че за периода на ликвидацията– от прекратяване на дружеството до неговото заличаване, се извършват поредица от действия, чиято основна цел е да се довършат текущите сделки, да се съберат вземанията, да се превърне останалото имущество в пари и да се удовлетворят кредиторите на прекратения правен субект. Задължен да осъществи посочените действия е именно ликвидаторът на прекратеното дружество, който го представлява, има правата и задълженията на изпълнителния му орган и носи същата отговорност като управителя или другите изпълнителни органи. За тази си дейност ликвидаторът има право на възнаграждение, което се определя съгласно чл. 266, ал. 5 от ТЗ като законът не предвижда хипотеза, в коятоликвидаторът да не получава възнаграждение.
На основание чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Ликвидаторите попадат в кръга на осигурените лица, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. Съгласно цитираната правна норма задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, едноличните търговци, неперсонифицираните дружества, както и синдиците и ликвидаторите.
С оглед изложеното задължението за осигуряване на ликвидаторите се прекратява с прекратяване на дейността им, която е била основание за осигуряване. След вписване на обстоятелството за заличаване на ликвидатора в това му качество, лицето излиза от обхвата на КСО, поради което следва да се прекрати и неговото осигуряване.
‘