Осигуряване на лицата със свободна професия, занаятчийска дейност

 НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 5, т. 2

Относно: Държавното обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност
Легална дефиниция на осигурено лице за целите на държавното обществено осигуряване  (ДОО) е въведена с § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО). „Осигурено лице” е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка (чл. 5, ал. 2, изречение първо от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт (основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО) и са самоосигуряващи се лица за целите ДОО.  
На основание чл. 1, ал. 5, т. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) сред лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, попадат и тези, които плащат патентен данък и не са еднолични търговци.
Визираните в писмото Ви физически лица не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (предоставят нощувки в средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи – 1 и 2 звезди). Въпросната дейност е посочена в т. 1 от Приложение № 4 към глава втора, раздел IV на Закона за местните данъци и такси.
 Това означава, че въпросните лица упражняват свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация и са самоосигуряващи се по смисъла на КСО. Основанието за тяхното осигуряване е определено в чл. 4, ал. 3, т. 1 от кодекса. Същите се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (основание чл. 10 от кодекса).Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се декларира с декларация, която се подава по реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Както вече беше отбелязано лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (основание чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на НООСЛБГРЧМЛ.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). 
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (основание чл. 6, ал. 7 от КСО).
Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО, окончателните осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица се дължат върху годишния осигурителен доход. На основание същата разпоредба годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно–осигурителния  процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски.
Годишният осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност от самоосигуряващите се лица през предходната година (чл. 3, ал. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ)). 
При определяне на годишния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с патентен данък се взема предвид доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3от НЕВДПОВ (основание чл. 3, ал. 3, т. 4 от същата наредбата).
Един от основните принципи въз основа на които се провежда ДОО е задължителност и всеобщност на осигуряването (чл. 3, т. 1 от КСО). Определянето на държавното обществено осигуряване като задължително е предпоставка за реализиране на основно конституционно право, а именно правото на обществено осигуряване.
Убеден съм, че общините и НАП следва да си взаимодействат и сътрудничат при установяване и събиране на публичните вземания в сферата на своите функции и правомощия.
                                    

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest